Последните няколко десетилетия учените се опитват да отключат тайните на Turritopsis dohrnii, по-често наричана безсмъртна медуза. И може би най-накрая усилията им се увенчаха с успех. В понеделник изследователи от Universidad de Oviedo в Испания публикуваха ново изследване в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), което може да помогне за разгадаването на тази мистерия. Накратко, изглежда, че безсмъртната медуза има два пъти повече копия на гените, свързани с възстановяването и защитата, отколкото родствената ѝ, но смъртна братовчедка, пурпурната медуза, известна като Turritopsis rubra. „Докато стареенето засяга повечето живи организми, хидрозоанът Turritopsis dohrnii е единственият вид, способен да се подмладява многократно след сексуално размножаване, ставайки биологично безсмъртен“, пишат авторите в статията. „Идентифицирахме варианти и разширения на гени, свързани с репликация, възстановяване на ДНК, поддържане на теломерите, редокс среда, популация на стволови клетки и междуклетъчна комуникация.“

Възстановяването на ДНК и теломерите са особено важни за животното. Когато времената са трудни или медузата гладува, тя отново абсорбира собствените си пипала и потъва на морското дъно, където отново се превръща в бебешки полип и изхвърля още материал, който в крайна сметка се превръща в медузи. Теломерите действат като малки каски на ДНК, защитавайки краищата на хромозомните нишки, докато се възпроизвеждат. Обикновено теломерите стават по-къси и се „изхабяват“ по време на този процес, но това не е случаят с Turritopsis dohrnii. Това обаче не обяснява всичко - все още не знаем как Turritopsis dohrnii редактира клетките си толкова лесно, а на семантично и философско ниво не е ясно дали получените медузи са един и същи индивид или не. Все пак изследователите имат причина да бъдат развълнувани - един от най-добрите обяснителни видеоклипове в мрежата за това специално желе описва как научаването как да се заменят мозъчни клетки например може да отключи нови лечения за заболявания, които хората все още не са успели да лекуват, като Паркинсон или Алцхаймер. В изявление авторът на изследването и професор от Universidad de Oviedo потвърди, че екипът се надява да разбере как да помогне на хората да живеят по-дълго. „От това знание се надяваме да намерим по-добри отговори на многото заболявания, свързани със стареенето, които ни завладяват днес“, казва Карлос Лопес-Отин. 

Снимки: YouTube

Виж още: Откриха нов огромен вид медуза (ВИДЕО)