Кой според вас е най-умният човек на Земята? Или в цялата нейна история? Дали това е Айнщайн, Мария Кюри, Стивън Хокинг? Сигурно от време на време попадате на този интересен спор, а по правило в наши дни високият интелект се асоциира с научните познания и постижения. Според тях най-умните хора на света би трябвало да са от ранга на Никола Тесла, Леонардо Да Винчи, Фарадей. Но дали винаги интелектът е свързан с науката и математиката?

Какво е всъщност гениалността?

Ако съдим само и единствено по приноса на дадена личност в науката, изобщо не е чудно, че учените от ранга на Айнщайн определят днешния синоним за „гениалност“. Това напомня за статуса на имена, като Исак Нютон или Аристотел сред техните съвременници. Тяхното невероятно научно и културно наследство е създало репутацията им като едни от най-умните хора в историята. Но има ли тази фраза каквото и да е еднозначно тълкуване? И може ли изобщо такава титла да бъде присъждана на даден човек без някакви условности, така че всички да са единодушни?

Човешката цивилизация съществува вече от много хилядолетия, а нашият вид според науката се е отделил от странния ход на еволюцията доста преди зората на първите наченки за цивилизованост – преди около 350 000 години. Ако приемем, че цивилизованите държави са се появили преди около 10 000 години, то оттогава насам периодично се появяват хора, големи личности, описани в историческите сведения, които благодарение на талант и изобретателност водят човечеството до ключови промени и технологични революции.

Айнщайн със сигурност не би могъл да направи своите знаменити открития, ако не са съществували трудовете на великите преди него – Аристотел, Коперник, Галилей, Хершел. В главата на Дарвин едва ли би се зародила еволюционната теория, ако не са били трудовете на професора – геолог Чарлз Лиел. Така че кой и как е посмял да твърди, че Айнщайн е най-умният мозък, раждал се на планетата, след като има блестящи математици, описали основите на математиката? Такива като например Шриниваса Рамануджан, чийто математически принос в теорията на полетата може би е съпоставим с този на Нютон – бащата на основните закони на физиката?

Днес научните открития се извършват от групи изследователи и все по-рядко се случва така, че отделен човек може да извърши огромен пробив самостоятелно. И тъй като светът става все по-глобално място, едно голямо „село“, то сътрудничеството се разширява и става все по-международно. Така че можем ли с лекота да определим кой е най-умен, когато имаме цяла група откриватели? Може би затова е популярно и мнението, че ние всички днес се опираме на постиженията на гигантите от миналото, а тяхната гениалност движи прогреса на човечеството.

Определянето на интелекта – обективно или не?

Интелектът също обаче се определя до голяма степен субективно. Всички назовани до момента исторически личности са примери от областта на естествените науки, но това значи ли, че трябва да забравяме изкуствата и хуманитарната сфера? Ами как да отдадем заслуженото на мозъците от областта на политиката и икономиката? Въпреки че е по-лесно да изберем някой известен учен и да му придадем титлата „най-умен на света“, то много хора биха възразили, че някои пълководци, художници, писатели или музиканти също могат да претендират за тази титла.

Освен това онова, което днес считаме за висок интелект, може до голяма степен да съвпада с понятието „учен“, но има и разлики. Така че тези несъответствия – обосновани или не, превръщат опитите да се даде еднозначно определение на „интелект“ в истински „Сизифовски труд“.

Цялото това объркване повече или по-малко е обобщено в един специално създаден през 1971 година документ, който анализира и посочва множеството проблеми, възникващи с днешната практика за измерване на нивото на интелигентност. Като също внася „смут“, приемайки за очевидно, че самото определяне на това, какво наричаме интелект, също е сложно, субективно и неясно.

След цялата тази „каша“, ако разумните хора днес се опитват да подредят личностите, изхождайки по всички критерии за измерване на интелекта, то почти неминуемо те са съблазнени да използват именно IQ системата. За много хора тя е единствен критерий, но забавното е, че тя е създадена за… живи хора, а много от гениите в класацията са отдавна мъртви. Така че тестовете за тях се извършват „посмъртно“, като за много експерти това не е напълно надеждно и обезсмисля класацията. И все пак в наши дни милиони хора разчитат на IQ системата и се придържат към нея.

Класацията на хората с най-високо IQ днес – в обратен ред

12. Стивън Хокинг: 160 (починал наскоро)

11. Алберт Айнщайн: 160 - 190

10. Юдит Полгар: 170

9. Филип Емеагвали: 190

8. Гари Каспаров: 194

7. Кристофър Ланаган: 190 – 210

6. Едит Щерн: 200

5. Ким Унг Йонг: 210

4. Кристофър Хирата: 225

3. Мерилин Вос Савант: 228

2. Терънс Тао: 225 - 230

1. Уилиам Джеймс Сидис: 250 - 300

Умни ли са IQ тестовете?

Съществува широк спектър от най-различни IQ тестове, чиито особености няма как да опиша толкова накратко. Но като цяло тези тестове се свеждат до измерването на способностите на дадения индивид да обработва както вече известна за него информация, така и нови данни. Според един известен американски психолог Джоуел Шнайдер и негово изследване от 2014 година, добрите IQ тестове трябва да измерват всички аспекти на визуално-пространствената и слухова обработка на информацията, както още краткосрочната памет и скоростта за обработка на данните.

IQ се оценява математически чрез камбановидна или гаусова крива (нормално разпределение). Затова онези, които се намират много надясно след централния пик на разпределение (болшинството хора) се явяват по-скоро изключения или хора с много висок интелект. Оценка от около 100 бала се води за средна, масова и в зависимост от теста, който човека провежда, максималният бал може да е около 161-162 (за теста Cattell III B, основно състоящ се от текстове) или 183 (за теста Cattell Culture Fair III A, където преобладава графиката). Но дори тези стойности не означават, че по-висок показател е принципно невъзможен. Просто с приближаване към края на камбановидната крива, надеждността за оценяване значително спада и е все по-трудно да оценим способностите.

Заедно с досега посочените обаче, съществуват  и някои необичайни и доста спорни методи за оценка на IQ, като в това число влизат и изчисленията на постиженията на даден човек, който не е вече между живите. И почти със сигурност този метод не е най-добър, защото с негова помощ Шекспир е получил оценка 210, Нютон между 190 и 200, а немският енциклопедист, писател и философ Гьоте – 225.

Кой е най-умният човек на планетата Земя?

Вече е ясно, че според класацията човекът с най-високо IQ, отчитано някога, вероятно е Уилям Джеймс Сидис и неговите невероятни 250 – 300 IQ. Само че той е починал и е донякъде спорно дали всъщност резултатите му са били такива. Следващите двама в класацията обаче са все още живи и можете да прочетете повече за тях – Терънс Тао е сравнително млад, а последната записана личност в книгата за рекорди Гинес (преди тази категория да бъде спряна умишлено) е жена - американката Мерилин Вос Савант. Още на 10-годишна възраст тя преминава блестящо теста на Станфорд-Бине, а по-късно е отчетена с 228 точки. Куриозното обаче е, че други известни днес гениални личности, като например починалият наскоро Стивън Хокинг никога не е правил официални тестове, като изключим специалният тест на MENSA, който прави след тежък инцидент при падане по стълбите. Макар и да го изкарва с блестящ резултат, самият Хокинг не вярва в идеята за IQ тестовете и през 2004-а година по време на свое интервю за Ню Йорк Таймс казва знаменитата си фраза „Хората, които се хвалят със своето високо IQ, са чисто и просто неудачници“.

Още един факт, отбелязан от Джоуел Шнайдер – оценките на човешкия интелект, като IQ много бързо се „обезценяват“ в условия на изолация. Техният истински блясък се вижда само тогава, когато те се сравняват и отнасят към нещо – например с творческия и житейски успех на човека. Така че IQ е всъщност нещо като датчик на текущия потенциал на човека.

Един от най-важните моменти по отношение на IQ тестовете е това, че не съществува единно мнение по отношение на параметъра, който в крайна сметка измерва теста IQ, както и за параметрите, които той изобщо не може да измери. Тестът обичайно се счита за добър метод за измерване на човешките способности за разсъждаване и вземане на решения, но дори това не е всичко. Някои изследователи свидетелстват за това, че показателите на теста са свързани с това доколко е мотивиран самият човек, който го извършва. Интелектът му сам по себе си не е достатъчен за крайния успех. Освен това поради ред причини интелектът с времето се променя и точно затова IQ тестовете измерват само когнитивните способности на човека в даден момент от неговия живот.

Ако вашето IQ не е рекордно високо, не се притеснявайте

Съвършено ясно е, че тези тестове не измерват пълния спектър на човешкия интелект. Емоционалният интелект например не се поддава на количествена оценка с помощта на тестове. Нито един тест не дава информация за практическия интелект на човека. Тестовете не са способни да отчитат любопитството – тази ключова способност, която е приета като основна за гениалните хора. На всичко отгоре жизнената среда, в която попада човекът през живота си, коренно може да променя интелекта. Той е много по-малко ефективен, ако не съществуват средства, с които постиженията да се материализират – представете си възможностите на един жител на бедна африканска държава в сравнение с един американски гражданин.

Така че поради ред причини, започвайки от финансовите ограничения, мястото и времето на раждане и много други, то винаги ще има много гениални мозъци, които никога няма да заемат място на страниците на човешката история. И то не по тяхна вина. Достатъчно е само да си спомним, че има множество исторически примери, когато жените са били (а дори до днес) жертви на сексизъм на системата, в която живеят – буквално обречени на живот в сянката на мъжете.

И все пак не ме разбирайте неправилно – IQ тестовете са нещо доста полезно. Но колкото и да са полезни, те не държат цялостно монопола над измерване на интелекта. Те са несъвършени в много отношения и затова не бива да се разчита тотално на тяхната оценка за преценяване на умствените способности на човека – жив или починал.

Изводите: днес можем с увереност да кажем, че няма начин да определим най-умния човек на планетата в момента или изобщо някога. И работата не е там, че самият въпрос е изключително сложен – това определяне е просто безсмислено. Вместо да се мъчим да постигнем това е далеч по-добре просто да се опитваме да окуражаваме и поддържаме всеки нов, забележителен ум, без значение на пол, раса, години или форма. За да се случва все по-рядко новите гениални хора, техните уникални гени да се загубват безславно и завинаги.