Екип от учени от университета „Кралица Мери“ в Лондон демонстрираха че ДНК-то на куп животни може да бъде идентифицирано, а и събирано от въздуха, който дишаме. Фактът, че вдишваме животинско ДНК, звучи колкото отблъскващо, толкова и впечатляващо. Новината за идентифицирането му всъщност не е нова, защото отдавна знаем, че учените могат да го разпознават по този начин и дори си има име – eDNA. Само че сегашното изследване обяснява колко полезно всъщност може да бъде това умение в днешно време.

На този етап вече е известно на всички, че лека-полека унищожаваме Земята. Изменили сме сушата и водните басейни на планетата, та дори насочихме усилията си и към атмосферата. За много животински видове това са пагубни явления и реално само ние самите може да ги спасим, след като ги вкарахме в тази каша. За целта ни е нужна колкото може повече информация, като в същото време не застрашаваме допълнително малкото останали екземпляри от застрашените животни.

Експериментът

Ето и мнението на учените по въпроса: „Глобалният спад в биологичното разнообразие изисква бързи неинвазивни начини за биомониторинг, приложими в глобален мащаб. Използвайки само въздух, успяхме да идентифицираме 25 вида бозайници и птици, за които се знае, че обитават района. Нашият набор от данни открива, че някои видове се намират в риск от локално изчезване и освен това бяха потвърдени няколко взаимодействия между хищник и плячка. Този подход ще революционизира изследванията на сухоземното биологично разнообразие“.

Експериментът е проведен в близост до и на територията на зоопарк, за да се знае със сигурност какви са животните в околността, а и да се тества при по-голямо разнообразие. Учените са успели да съберат eDNA дори от 300 метра разстояние. Това е от изключителна важност, защото значи, че при използване на метода в природата няма нужда от прекомерно приближаване и нарушаване спокойствието на животинските видове... или пък застрашаване на хората, ако обект на изследвания са хищници. След събирането му въздухът се подлага на химичен процес, който позволява на уреди, използващи машинно обучение, да сортират данните и да разпознаят какви животни са оставили отпечатъка си в средата около нас.

Този метод на проучване има потенциала да съхрани безброй животински видове и да спаси такива, които са на ръба на изчезване. Също така има и потенциала да се превърне в началото на една от най-страшните системи за наблюдение, които сме виждали. Всичко е игри и закачки, докато Правителството не придобие умението да разпознава не само какъв вид бозайник е наблизо, но и точно КОЙ. За щастие към момента това звучи повече като научна фантастика, отколкото като проект, който може да се реализира в близкото бъдеще.

Вижте още: Зоопарк гони дронове, защото притесняват жирафите