Черните дупки не излъчват светлина, но все пак светят заради акреционните дискове. Но тези дискове не се появяват около черните дупки във всички размери.

Астрономите са виждали много големи черни дупки, които са милиарди пъти по-масивни от нашето Слънце. Но това, което те не са виждали, са черни дупки с много по-голям размер - например над 50 милиарда пъти по-големи от масата на Слънцето.

Макар че никой не се оплаква от този факт, някои учени се питат защо това е така. Сега един човек има предположение. Професор Андрю Кинг от Университета в Лестър е отправил поглед към дисковете от газ и прах, които обграждат черните дупки.

Когато черната дупка расте, дискът не става по-голям. Обратното - той започва да изчезва. Колкото по-голяма става една черна дупка, толкова повече губи способността да задържа диск около нея, а именно от този диск се храни и самата черна дупка.

Според учените черните дупки могат да поддържат диск с размер до 50 милиарда слънчеви маси. Нарастването на размера може да е и заради сблъсък на две черни дупки, които се сливат в една.

Но дори без да имат акреционните дискове, черните дупки пак могат да бъдат засечени, тъй като те нарушават пътя на светлината, когато преминават през дадено място и по-този начин стават „видими“. Но колкото по-голяма е една черна дупка, толкова по-трудно е да се засече.

 

Прочетете още: NASA пусна нови снимки на Земята, заснети от повърхността на Луната