На 17 декември мисията Chang’e 5 на Китайската национална космическа администрация постигна нещо невиждано от над 40 години – донесе част от Луната до Земята. Това прави Китай третата страна с подобно постижение след САЩ и бившия Съветски съюз. Последната мисия с такава цел бе Луна 24, извършена от СССР през вече далечната 1976. Учените все още имат да отговарят на много въпроси относно историята, образуването и състава на нашия естествен спътник, а тези екземпляри може да се окажат първата крачка към отговорите.

Лунните камъни в миналото

Първата мисия, която донесе парчета от Луната, бе самата Аполо 11 през 1969. Само от нея бяха получени над 22 килограма материал. Всички мисии от Аполо поредицата, простиращи се между 1961 и 1975, общо донесоха на Земята над 362 килограма камъни от Луната. Те помогнаха да бъде разкрито повече за историята и състава ѝ. Едно от откритията беше, че Луната също има слоеве – кора, мантия и ядро. Учените установяват още, че тези камъни са много подобни на земните, и така се сформира и до ден днешен водещата теория за появата на Луната: тяло с размерите на Марс се сблъсква с новообразуваната Земя, при което се разпада на отломки и една от тях се превръща в добре познатия ни спътник.

Само защото разполагаме с много екземпляри от Луната, не значи, че знаем много за геологията ѝ. Една от причините е, че повечето камъни са взети от една и съща част. Освен това те са изключително стари. Процесът на тектоника на плочите, при който горещата течна мантия на Земята движи континентите и в крайна сметка трансформира голяма част от земната скала в магма, прави откриването на древни камъни тук почти невъзможно. Този процес не съществува на Луната, защото нейната мантия е студена и в почти твърдо състояние. Много от лунните камъни са на по 3-4 милиарда години, което ги прави малко по-млади от Слънчевата система.

Защо новите камъни са толкова важни

Досега учените не са имали възможност да изследват по-нови лунни камъни, каквито са донесените от Chang’e 5. Те са добити от вулканичната планина Mons Rumker и се смята, че са на около 1 милиард години. Те биха могли да ни позволят да определим с по-голяма точност възрастта на Луната. Това става с използването на хронологична крива. Накратко, преброяват се кратерите на повърхността от мястото, от което са взети екземплярите. Колкото повече са те, толкова повече външни обекти са оказвали влияние, което значи, че камъните са по-стари. В крайна сметка трябва броят на кратерите да се свърже с дадена ера.

Към момента има данни само за по-старите екземпляри и те до голяма степен са предположения. Само че вече разполагаме с нови техники, които могат да определят възрастта много по-точно и когато това се случи, учените ще могат да допълнят с важни открития хорнологичната крива. Тя на свой ред ще ни помогне да разкрием възрастта и на други луни и твърди планети.

Заради източника на тези камъни те ще ни научат и на нови неща относно вулканичната дейност на Луната. Самият факт, че съществува такава, е доста озадачаващ за учените, понеже се смяташе, че тя е просъществувала само допреди 3-4 милиарда години, при формирането на Луната. Липсата на тектоника на плочите прави появата на подобно явление необяснима засега.

Младата възраст и химическият състав на новите екземпляри може да отговорят още на куп други въпроси. Макар хора отдавна да са стигали и завръщали се успешно от Луната, това далеч не значи, че сме я покорили. Все още има повече неща, които не знаем, отколко тези, които са ни известни, относно нашия верен спътник.

Снимки: Pixabay

Вижте още: Израел поглежда отново към Луната с мисия през 2024 г.