Космически майтапи

От самото начало на „космическата епоха“, или усвояването на Космоса от човека, учените изпращат в безвъздушното пространство най-различни вещи. Ако оставим настрана задължителната космическа апаратура, материали за анализ или живи същества (като кучето Лайка), нагоре са изстрелвани какви ли не лични вещи! Космонавти и астронавти обичат да носят със себе си талисмани, снимки, любими предмети. Много от тях не се разделят и до днес с любимите си списания, игри, електронни джаджи.

Но какво ще кажете за манията, обзела едновременно YouTube маниаци и сериозни университетски учени да изпращат по най-евтиния начин (с балони) към пределите на земната атмосфера, най-различни странни неща, като мобилни телефони, столове и дори… бекон? Само заради самата шега ли се появяват тези куриозни „тестове“, или има и друга причина?

Космическият хамбургер

Това не е реклама на Макдоналдс (макар че кой знае…). Мисля, че гигантската компания дори си беше организирала собствено „космическо събитие“. В този случай обаче група от 5 студенти от Харвард се организират и през 2012 година изстрелват в небесата стар поизсъхнал хамбургер. Всъщност, ако гледате видеото, вероятно като мен ще се позачудите как всъщност той оцелява, залепен толкова време и на различни атмосферни условия, студ, вятър… Според мен това парче лакомство или е менте от пластмаса, или просто момчетата са го обработили с безцветен лак или силикон, за да не се разпадне.

Космическият хамбургер се издига до цели 30 000 метра височина, като след това, разбира се, балонът се пръска, а пътешественикът е намерен на цели 210 километра от пусковата си позиция. Закача се на едно високо дърво, а след неуспешни опити на местен ловец да го свали с лък, се налага студентите да викат пожарната и го „спасяват“ след няколко дни.

Радиоуправляем самолет

Давид Виндестол е дългогодишен страстен почитател на радиоуправляемите самолетчета. Но явно шведът се е отегчил от еднообразието и решил да изпрати в стратосферата любимото си самолетче с прикрепена на борда камера. Той успява да достигне височина от 30 500 метра. Следва свободно падане около 4 минути, след което Виндестол откачва дистанционно самолета от балона, но една от антените се чупи и управлението става по-трудно.

Въпреки това шведът след около 20 минути успява да поеме контрол над летящата машинка и използва видеокамерата на борда, за да успее да го приземи. Е, както той казва, „не беше най-доброто кацане“, но все пак експериментът е успешен.

Робот играчка

Това е лека кретения, но все пак е със забавна музика. Доколкото разбирам, този клип е дори нещо като официален за музикалната група Lucky Elephant (Щастливият слон??!).

Негов създател и собственик на робота астронавт е англичанинът Джеймс Троши, който го пуска в свободен летеж през 2010 година. Роботчето сполучливо се приземява на 17 километра от мястото си на излитане.

Котенце в сребърна ракета

Седмокласничката Лорън Рохас получила част от училищен научен проект, по време на който трябвало да пусне с балон сребърна ракета и да я заснеме с камера. Обаче като всяко момиче на тази възраст тя искала да използва за нея и някакъв талисман. Най-подходящото, което успяла да намери и се побрало идеално в отвора на ракетката, се оказало котенцето Hello Kitty. От онези, дето висят на ластик в автомобилите.

Ракетата и нейният котешки талисман се издигнали до височина от 28 500 метра, което не е кой знае какъв рекорд, но представете си какво значи за една тийнейджърка. След това на Лорън и родителите й се налага да изминат около 80 километра от Ливърмор до Сан Хосе, за да си приберат котенцето.

Кресло?!

Да, кресло като онези в старите кинотеатри. Това обаче е част от реклама за компанията Тошиба, която искала да рекламира новите си телевизори с плоски екрани. Не знам дали желанието на режисьора е било да накара зрителя да се почувства като размазан от кеф, че едва ли не пред новия си телевизор ще лети от щастие, или пък целта е била просто грандиозната гледка на самотен стол, висящ над света. Но Тошиба в крайна сметка наема сериозен екип от JP Aerospace, за да може да пусне няколко пъти еднакви кресла на границите на Космоса и да ги заснеме от различни ъгли за рекламата.

При достигането на балона до 30 000 метра той, разбира се, се къса, а участта на красивото столче е видима – парчета, парчета и много трески…

Топчета за пейнтбол

През 2013 година държавният университет в Минесота подготвя пускането на метеорологична сонда за научни цели и предлага на учениците от средните класове да добавят каквото искат към контейнера с оборудване за измерване на радиацията и ускорението. Учениците незнайно защо решават, че там трябва да добавят… топчета с боя за играта пейнтбол (плюс и някой друг пакет нездравословна храна).

Балонът се извисява на 30 000 метра, но тъй като неговата мисия е с много по-голяма продължителност, никой не успява да види как точно и колко красиво са се пръснали топчетата за пейнтбол. Странно чувство за изкуство.

Вездесъщите LEGO герои

Къде ли няма да срещнете Лего фигурки? Те са цяла Вселена. Затова двама приятели – Джон Чипиндейл и Ян Кънингам решават любимците им да завземат по най-лесния начин околоземното пространство. Те прикрепват две фигурки на… разбира се, астронавти към подложка и ги изстрелват на мисия с височина 27 500 метра.

По-късно, през 2012 година двама техни канадски „колеги“ изпращат патриотични фигурки Лего на 24 000 метра височина. Срамота, но толкоз.
Що се отнася до други фигурки Лего, то те определено често щурмуват околоземното пространство и са били не само в стратосферата, но дори на Международната космическа станция като част от официални мисии. Специално създадени алуминиеви Лего играчки се намират и на борда на Юнона – космическа сонда на НАСА, изстреляна през 2011 година и изучаваща планетата Юпитер.

Скакалци

Това, разбира се, не са предмети, а живи твари. Но и около тях има странни случаи. През 2012 година осмокласници от училището Indian Valley High се разделят на отбори, които изпратили в стратосферата три различни типа обекти – скакалци, грозде и балони с вода.

За разлика от други случаи тук решили да използват шест малки балона вместо един голям и заради това височината, на която стигнали, била само 19 000 метра. Резултатите били разочароващи – виното не станало на сладолед, балоните с вода не се пръснали, а скакалците… По някаква загадъчна причина всички те измрели – както тези на борда на балоните, така и контролната група на Земята.

Летяща бира

Щях да се учудя, ако някой идиот не е решил да си изстуди бирата в Космоса. Рик Том и Дани Бернс гледат видеото за най-известното изстрелване в стратосферата на iPhone, което беше хит преди известно време. И понеже в същото време пият бира Natty Light, решават че трябва да опитат да изстрелят именно нея колкото може по-нагоре във висините.

Идеалният според тях космически обект във вид на кутийка бира бил подготвен през 2011 година. За целта се наложило да поразровят за информация в интернет. След което купили необходимия им портативен хладилник и опаковали в него GPS модул, ръчна камера, залепили ги със силикон и прикрепили от външната страна кутийката с бира така, че да бъде снимана от камерата.
Биреният обект се изкачва до височина 27 500 метра, където звукът от въздушните течения е направо смразяващ, а температурата достатъчна за добро охлаждане. Можете да го чуете на видеото.

Бекон

Накрая и една гавра с научните постижения. Защо да не изстреляме в небето парче бекон? В началото на 2013 година няколко истински британски „джентълмени“ решават да си направят бекон според популярна рецепта, но разнообразявайки я с това, че преди консумация беконът трябва да е погледнал Земята от пределите на Космоса.

Те конструират самоделния „кораб“ – Пигасъс 1 (Pigasus 1), а след като драгоценният товар успява да се изкачи на височина от 30 000 метра, той успешно се завръща на земята, след което бива сготвен и изяден. Няма данни дали пътешествието е повишило вкусовите качества на обекта.