Само допреди четири века човекът не познаваше останалия Космос, не съществуваха телескопи, а Вселената беше само онова, което се виждаше с просто око. Телескопите изминаха доста от прототипа на двете лупи в тръбичка, с който Галилео откри луните на Юпитер и фазите на Венера. Дълго време хората мислеха, че звездите са само светлинки в небето, които се въртят около Земята, която се намира в центъра на една вселена, създадена само за нас. Полският астроном Коперник пръв предложил радикална идея, че Земята не е център, а просто една от планетите, които се въртят около Слънцето. За Джордано Бруно обаче дори тази идея не била достатъчна. В епохата, когато потискали свободата на словото, той издигнал идеята за безграничната вселена с безброй светове, някои от тях наподобяващи Земята.

Днес едно ново събитие разтърси света със същата сила, а именно това че NASA е открила седем земеподобни планети в системата TRAPPIST-1

Великолепната планетарна седморка

Известният телескоп "Хъбъл" скоро ще бъде наследен от по-мощния "Джеймс Уеб". С пет пъти по-голям диаметър "Джеймс Уеб" има способността да вижда в инфрачервена светлина за разлика от "Хъбъл", който е оптимизиран за видима и ултравиолетова. За телескопите на Земята атмосферата причинява ефекта на блещукащите звезди и замъглява видимостта. Но съществено препятствие дори и за космическите им събратя е ефектът на гравитационното изкривяване на изображението. Това затруднява неимоверно наблюденията, още повече на далечни обекти.

Последният триумф на космическите наблюдения беше поднесен от NASA и нейното невероятно откритие - не една, а седем земеподобни планети, всяка една с потенциалната възможност да поддържа живот. Системата TRAPPIST-1 беше открита още през 2015 г., като първоначалното откритие включваше само 3 планети в орбита около звезда червено джудже с размер едва 8 процента от този на Слънцето. По-късно бяха открити и другите четири планети чрез космическия телескоп "Спицър". Двата телескопа, наблюдаващи звездата, използвали метода на транзита - когато планетата премине пред своята звезда, тя затъмнява определен участък от нея. Размерът на това затъмнение дава информация за това, колко голямо е орбитиращото тяло, дали е газов гигант или суперземя или просто поредният безжизнен астероид.

И никога досега не е наблюдавана подобна система. Слънчевата система TRAPPIST-1 се намира в съзвездието Водолей, едва на 39 светлинни години. Тази чужда звезда е джудже, не много по-голямо от Юпитер и едва достатъчно горещо, че да превръща водородния си състав в хелий. Седемте ѝ планети орбитират изключително близо до до нея, бивайки 1/5 от орбитата на Меркурий.

Продължителността на една година на тези планети варира между 1.5 дни и 3 седмици, в зависимост от близостта на орбитните пръстени. Планетите са във взаимна гравитационна прегръдка, но гравитационното вляние помежду им ни позволява да разберем какъв е техният размер. Едно е сигурно - той не надвишава 1.4 земни маси. Наблюденията сочат, че всичките седем планети са скалисти, също като нашата. Те са в стабилни орбити, което сочи, че вероятно при формирането си са били по-раздалечени, но са мигрирали навътре към своята звезда. Разстоянието им от звездата определя химичния им състав. Вероятно за тези, които са във външните орбитни пръстени, течността е замръзнала, но за три от тях условията са правилни, за съществуването на вода в течно състояние.

Тези три се намират на правилното разстояние от Звездата, в т.нар. обитаема зона. Можем да изчислим разположението на „обитаемата зона“ за определена звезда чрез интензитета на фотонния поток и ефекта на парниковите газове в атмосферата. Ширината на тази зона в Слънчевата система се простира отвъд Венера и едва докосва Марс, но на TRAPPIST-1 тя покрива поне три от планетите. Вероятно първите три планети, които са в най-голяма близост до звездата, се радват на високи температури. Подобно на Венера, налягането и температурите им вероятно убиват и най-смелите пориви за живот на (микро)организмите.

Външните планети следва да са с по-ниски температури и вероятно замръзнали. Възможно е топлината от формирането им и от интеракциите със звездата все още да поддържа водата в течно състояние. На теория всяка от седемте планети би могла да има вода.

Да стягаме багажа тогава?!

Какво би било да живеем на някоя от тях? Температурите вероятно ще ни харесат. Небосводът на тези планети, за разлика от нашия, е оцветен в приятно розово-червеникав нюанс. Но на тях денят ще бъде вечен господар. Заради тази близост до звездата им всяка една от тези планети е вероятно заключена гравитационно в орбитата си, така че едната половина винаги да е обърната към светлината, а другата да е в прегръдките на нощта, подобно на нашия спътник Луната.

Но това не е непременно лошо за живота, ако имат достатъчно плътни атмосфери, които да смесват топлината от слънцето със студената половина, така че да има достатъчно и за нея. Гледката също не е за изпускане - независимо коя от тях ще посетим, останалите планетарни съседи ще изглеждат като огромни кълба, пръснати из небосвода, до два пъти по-големи от пълнолунието у нас.

Но това не е всичко

Частичните затъмнения ще са често явление за сметка пълните. Заради близост до звездата тя ще бъде най-големият обект в небето на всяка планета. Тази близост е причината за една непредвидена от всеки космически турист опасност, неблагоприятна за живота - слънчевата активност. Тук на Земята разстоянието ни от Слънцето и магнитосферата ни предпазват от повечето силни слънчеви изригвания. Но на TRAPPIST-1 тези изригвания биха били още по-опасни и заради гравитационния ключ, който отслабва планетарната защита - магнитното поле. Марс е ясен пример за това, какво се случва, когато то изчезне. След като спира геологическата си активност и застива, Марс губи защитата си от слънчевите ветрове и изригвания. Вероятно така атмосферата ѝ е отвяна в Космоса. Не е изключено слънчевите ветрове на TRAPPIST-1 да са сторили същото и с нейните планети.

Въпреки че сега звездата е относително затихнала, в своята младост тя е била изключително активна, а това означава много изригвания. Предвестник на тези изригвания са черните петна по слънчевата повърхност, на които Галилео пръв става свидетел. Те се срещат при всички звезди вследствие на тяхната активност, но са нещо повече от обикновени петна. Всяко едно от тях е зона с по-ниска температура, с размери понякога надвишаващи многократно Земята, в които се натрупва плазма. Тяхното отделяне като поток заредени частици има силата да предизвика смущения в сателитите, смъртта на космонавти или дори да остави без ток цял континент.

Но да си поемем дъх и да обърнем внимание на атмосферата. Не знаем много за тяхната, нито пък нейните съставки, но "Хъбъл" потвърди, че три от тях нямат водородно-хелиеви атмосфери, което значи, че те не са газови планети като Юпитер и Сатурн. Последният писък в модата на космическите телескопи в лицето на "Джеймс Уеб" обещава да ни предостави информация чрез ново поколение измервания. Неговите супер сили ще разкрият състава на атмосферата и биологичния отпечатък, който формите на живот биха оставили. Зад ъгъла обаче дебне още една опасност - гравитационните приливни вълни от звездата и болезнената близост на планетите от вътрешната система биха причинили множество земетресения и вулканична активност, на които ще завидят дори и динозаврите. Множество фактори имат способността да попречат на живота да възникне и да се развие, за много от тях можем да говорим от личен опит, а за други да анализираме изчезването на динозаврите. Но същите тези фактори понякога оставят надежда, за която животът да се хване и да процъфти наново. Астероидът, който избил динозаврите, е запратил късове земя с микроорганизми, пътуващи без билет из космическия безкрай. Може би тези късове са попаднали и на Луната или са посели семената на живота и на други планети. Тези процеси се случват по всички краища на Космоса.

Понякога лошите новини са просто добри новини под прикритие

А откритието на тези седем планети ни показва, че земеподобните планети са често срещани около студените слънца джуджета, които са най-разпространените звезди в галактиката. Оптимизъм лъха и от едно скорошно откритие, че звездите в наблюдаемата вселена са няколко пъти повече от смятаното досега. Бързото развитие на технологията ни позволи не само да стъпим на Луната през Студената война, но и да мечтаем за нещо повече- че можем да идем и отвъд, да посетим и други далчени светове. Марс е първата цел на тези амбиции благодарение на компании като SpaceX и Boeing. Новите ракети за многократна употреба откриват цял нов свят от възможности и несъмнено са голям скок за човечеството.

Въпреки че новооткритата великолепна планетарна седморка е на няколко човешки живота разстояние, тя остава привлекателна дестинация и пореден стимул за научни открития - онези, които ни карат да забравим грижите и тегобите на живота ни тук, на Земята, и да вперим поглед в звездния небосклон над нас.

Виж още: NASA представи нова визия за човешка база на Марс