Изминаха 50 години, откакто хората за последно са посетили Луната, като дори роботизираните мисии са рядкост. Но единственият естествен спътник на Земята е на път да стане претъпкан.

Най-малко шест държави и куп частни компании обявиха публично повече от 250 мисии до Луната. Последният човек на Луната, астронавтът от Apollo 17 Юджийн Сърнан, нарече лунния прах „един от най-утежняващите ограничаващи аспекти на лунната повърхност“. Луната е покрита със слой фин прах и малки, остри скални фрагменти, наречени реголит. Тъй като на Луната практически няма атмосфера, реголитът лесно се разнася наоколо, когато космически кораби кацат или се движат по лунната повърхност.

Една от задачите на мисията Apollo 12 от 1969 г. беше да върне на Земята части от Surveyor 3 - американски космически кораб, който кацна на Луната през 1967 г., за да проучи нейната повърхност. Лунният модул на Аполо 12 кацна наблизо до Surveyor 3, но при проверка инженерите откриха, че частици, издухани от ауспуха на Apollo 12, са пробили повърхността на Surveyor 3 буквално вграждайки реголит в хардуера.

Днес не е трудно да си представим спускаем апарат или дори повърхностен апарат на една държава, който минава твърде близо до космически кораб на друга държава и причинява значителни щети. Вероятността това да се случи през следващото десетилетие нараства с усилията за изследване на Луната. Много от тези мисии включват планове за постоянни бази на Луната и са мотивирани до голяма степен от амбициите да се оценят и започнат да се използват природните ресурси на Луната. В краткосрочен план ресурсите ще бъдат използвани за подпомагане на лунни мисии, но в дългосрочен Луната и нейните ресурси ще бъдат критична врата за мисии към по-широките богатства на Слънчевата система.

Тъй като усилията за връщане на Луната започнаха да се увеличават през 2000-те години, NASA беше толкова обезпокоена от разрушителния потенциал на лунния прах, че през 2011 г. издаде набор от препоръки към всички космически обекти. Целта беше да се защитят Apollo и други обекти на САЩ на лунната повърхност, които имат историческа и научна стойност. Препоръките въвеждат „зони на изключване“, определени от NASA като „гранични зони, в които посещаващите космически кораби не трябва да влизат“. Тези предложения не са приложими срещу никое юридическо лице или нация, освен ако не сключват договор директно с NASA.

Самата концепция за тези зони нарушава ясното значение и намерение на член II от Договора за Kосмоса. В него се посочва, че никоя област от Kосмоса не е обект на „национално присвояване“ чрез „средства за използване или заемане“. Създаването на зона на изключване около място за кацане или добив със сигурност може да се счита за окупация.

Въпреки това има възможно решение.

Член IX от Договора за Космоса изисква всички дейности в Космоса да се извършват „с надлежно зачитане на съответните интереси на другите“. Според тази философия много нации в момента работят за съвместно използване на космически ресурси. Към днешна дата 21 държави са се съгласили със Споразуменията Artemis, които използват разпоредбата за дължимото внимание на Договора за Космоса, за да подкрепят развитието на зони за „уведомяване и координация“, наричани още „зони за безопасност“. Въпреки че 21 нации не са незначителен брой, споразуменията в момента не включват големите космически играчи като Китай, Русия или Индия.

През юни 2022 г. Комитетът на ООН за използване на космическото пространство за мирни цели сформира Работна група по правни аспекти на дейностите по космически ресурси. Мандатът на тази група е да разработва и препоръчва принципи относно „изследването, експлоатацията и използването на космически ресурси“. Въпреки че групата все още не е разгледала съществени въпроси, поне една страна, която не е в Споразуменията Artemis - Люксембург, - вече е изразила интерес към насърчаването на зони за безопасност.

Тази работна група е перфектният път, чрез който зони за безопасност като тези, очертани в Споразуменията Artemis могат да получат единодушна международна подкрепа. For All Moonkind, организация с нестопанска цел, която и която се състои от космически експерти и ветерани от NASA, има мисия да подкрепи създаването на защитни зони около места с историческо значение в Космоса като първа версия на зони за безопасност. Въпреки че първоначално са водени от конкретния проблем с опасния лунен прах, зоните за безопасност биха могли да бъдат отправна точка за развитието на функционална система за управление на ресурси и територия в Космоса. Подобно действие би защитило важни исторически обекти. Може да има и допълнителна полза от определянето на управлението на ресурсите като инструмент за опазване, а не за експлоатация.

Снимка: Unsplash

Виж още: Axiom Space ще прави скафандрите на новите покорители на Луната