Миналия месец физик-теоретикът Ави Льоб влезе в новинарските заглавия със сензационното твърдение, че малките сферички, намерени на дъното на океана, вероятно са с извънземен произход. "Най-вероятно става въпрос за технологична джаджа с изкуствен интелект", казва той пред The New York Times, който наскоро публикува материал за спорните твърдения на харвардския професор. Въпреки че най-големите научни пробиви често започват със смела хипотеза, колегите на Льоб смятат, че твърденията на наградения астрофизик могат да се нарекат по много начини - но "добра наука" не е едно от тях.

Твърденията на Льоб се основават на обект, регистриран от американски правителствени сензори на 8 януари 2014 г.: огнено кълбо от Космоса, което пламна в западната част на Тихия океан край североизточния бряг на Папуа Нова Гвинея. Подчертавайки регистрираната скорост и посока като аномалия, Льоб и асистентът Амир Сирадж се насочват към иначе незначителното навлизане в планетата като обект, който заслужава по-нататъшно изследване.

Миналия месец Льоб предприе пътешествие, финансирано от криптопредприемач, за възстановяване на доказателства от изчислената траектория на сблъсъка на огненото кълбо. Влачейки магнитна шейна, прикрепена към експедиционната лодка, по дъното на океана, екипът откри серия от малки сферични обекти, които според Льоб "изглеждат под микроскоп като красиви метални топчета". Предварителният анализ показва, че субмилиметровите кълба са съставени от 84% желязо, а останалата част е от силиций, магнезий и микроелементи. Льоб вярва, че "в резултат на излагането на топлината на огненото кълбо повърхността на обекта вероятно се е разпаднала на малки сферички, подобни по брой на единица площ на тези, възстановени от експедицията".

Като човек, който не е много предпазлив в публичните си изявления, Льоб написа в публикация в "Медиум": "Откритието им отваря нова граница в астрономията, където това, което се намира извън Слънчевата система, се изучава по-скоро с микроскоп, отколкото с телескоп". Той обобщава по не по-малко драматичен начин: "Откриването на сферичките се усеща катоприлеча на чудо". Скоро след това CBS News подхваща вълнението му и публикува привличаща вниманието статия, озаглавена: "Харвардският професор Ави Льоб вярва, че е открил фрагменти от извънземна технология". Льоб е изпратил мистериозните сфери в Харвардския университет, Калифорнийския университет в Бъркли и корпорацията Bruker в Германия за по-задълбочен анализ.

"Материалът е по-здрав от всички космически скали, които са били наблюдавани преди и са каталогизирани от NASA", заяви Льоб по-рано този месец според CBS News. "Изчислихме скоростта му извън Слънчевата система. Тя е 60 км в секунда, което е 95% по-бързо от всички звезди в близост до Слънцето. Фактът, че беше направен от материали, по-здрави дори от железни метеорити, и се движеше 95% по-бързо от всички звезди в близост до Слънцето, предполагаше, че потенциално може да е космически кораб от друга цивилизация или някаква технологична джаджа."

Всичко това звучи завладяващо, особено при възраждащия се интерес към НЛО и търсенето на признаци за извънземен живот. Но има един проблем: научната общност като цяло смята, че Льоб, ако не е съвсем голословен, то практикува нещо, което е далеч извън това, което те наричат наука.

Питър Браун, метеоритен физик от Западния университет в Онтарио, казва, че "няколко процента" от откритите събития първоначално изглеждат като междузвездни, но почти винаги се обясняват с грешка при измерването. Стив Деш, астрофизик от Държавния университет в Аризона, твърди на неотдавнашна конференция, че ако обектът се е движил толкова бързо, колкото показват данните - една от точките, които Льоб използва, за да посочи, че произходът му е извън нашата Слънчева система, - той би бил напълно изпепелен, влизайки в земната атмосфера. Браун и други учени също така подчертават липсата на ангажираност на Льоб с колегите му, които изследват подобни неидентифицирани огнени кълба.

Наскоро Браун представи данни (приети за публикуване в The Astrophysical Journal), които показват, че записите на NASA в подобни случаи често се оказват недостоверни. Той смята, че огненото кълбо вероятно се е ударило с по-ниска скорост, отколкото предполагат записаните данни. "Ако скоростта е била надценена, тогава обектът става повече или по-малко в рамките на това, което виждаме по отношение на други свързани обекти от Слънчевата система", казва той. The New York Times добавя, че е малко вероятно правителството да разсекрети данните, което би позволило на научната общност да научи колко точни (или не) са те.

Независимо от произхода на сферичките изследователите са обезпокоени от склонността на Льоб да излиза извън рамките на науката, за да прави смели (и широко рекламирани) твърдения, като научното му образование повишава тяхната легитимност. Същността на тяхната тревога е, че да станеш астрофизик, работещ в Харвард, не ти дава способността на магьосник да знаеш отговорите на въпроси, които научният метод все още не е потвърдил. Напротив, това би трябвало да означава, че колегите ти те уважават за това, че си сдържан и правиш точно обратното. "[Твърденията на Льоб са] истинско разпадане на процеса на рецензиране и на научния метод", казва Деш пред The New York Times. "И това е толкова деморализиращо и уморително."

Мнението на Льоб за острата реакция на колегите му може да се обобщи с цитат от философа Артур Шопенхауер, който той цитира в неотдавнашна публикация в блога си. "Всяка истина преминава през три етапа: Първо, тя бива осмивана; второ, тя се противопоставя яростно; и трето, тя се приема като очевидна." Забележително е, че Льоб привидно нарича заключенията си за предварителните констатации - с много въпросителни, които все още са непокътнати - "истина".

Думите и развълнуваният тон на Льоб подсказват, че той знае отговора и че критиките на колегите му се дължат на съпротивата им срещу откритата от него нова граница. Критиката им обаче изглежда само частично свързана с конкретните му изводи; тя е съчетана с по-голяма загриженост за една уважавана кохорта, която прибързва със заключения, които са далеч отвъд научния метод. "Това, което обществеността вижда в Льоб, не е начинът, по който работи науката", отбелязва Деш.

Снимки: Unsplash

Виж още: Космическият туризъм ще бъде реалност към 2073 г., но малцина биха го пробвали