И преди е имало твърдения, че учените разполагат с документирано раждане на планети, но този път астрономите са се натъкнали на нещо доста нетипично: според тях въпросната планета се е формирала от газ, който се е сринал под собствената си гравитация, механизъм, известен като гравитационна или дискова нестабилност. Досега беше възприемана теорията, че процесът по-скоро включва прах и скали, които се слепват и бавно изграждат ядрото ​​на планетата, разполагайки с достатъчно гравитация, за да издърпа газ от диска. Ако новото твърдение е вярно, планетарната система ще бъде най-силното доказателство досега за нестабилност на диска. „Тази система стои самостоятелно в момента“, казва ръководителят на екипа Тейн Къри от Subaru Telescope в Хавай. Разбира се, теорията, която се появи в Nature Astronomy,  предизвиква дискусия. Въпреки че са открити повече от 5000 екзопланети, само няколко десетки са изобразени директно и нито една в момента на раждането си. Тейн Къри и колегите му започват да се интересуват от близката звезда AB Aurigae предимно заради крехката й възраст от едва между 1 милион и 4 милиона години. Освен това дискът й съдържа прегънати, спираловидни елементи, които биха могли да показват протопланети. Но да се докаже, че част от светлината от нейния диск е от нажежена нова планета, а не от отразена звездна светлина, не е лесна задача. „Премисляхме този резултат в продължение на 5 години“, казва Къри. „Не вярвах, че е планета, до сравнително наскоро.“ Използвайки телескопа Subaru и космическия телескоп „Хъбъл“, екипът увеличил едно ярко петно, открито ​​в един от спираловидните елементи на диска на AB Aurigae. Може просто да е по-плътна част от диска, която разпръсква повече звездна светлина, но Къри твърди, че естеството на светлината показва, че е осветена отвътре от протопланета, която все още е гореща от образуването. Големият размер на петното - по-голям от разстоянието между Слънцето и Земята (1 астрономическа единица или AU) - показва, че то все още е обвито в газ, което увеличава видимия му размер.

Предложената планета, наречена AB Aurigae b, се оценява на девет пъти по-голяма маса от Юпитер и много далеч от звездата му, три пъти по-далеч от Нептун от Слънцето. „Приятното разнообразие от набори от данни подкрепя реалността на източника, който всъщност може да бъде формираща се гигантска планета, вградена в диска AB Aurigae“, казва Аки Робърдж от Центъра за космически полети на NASA, който не е участвал в изследването. Други не са напълно убедени, че там има планета. „Директното изобразяване е много фина игра“, казва Роман Рафиков от университета в Кеймбридж, а необходимата сложна обработка на данни може да направи изображенията измамни. Той добавя, че е обезпокоително, че два други гигантски оптични телескопа - европейският Extremely Large Telescope (ELT) в Чили и Large Binocular Telescope в Аризона (САЩ) не виждат нищо на мястото. Той също така е изненадан, че когато дискът се гледа на други дължини на вълната, има малко доказателства за планета. Също толкова спорен е и предложеният от екипа механизъм за формиране: класическата теория за формирането на планети започва със слепване на прахови частици, които постепенно се натрупват, за да се превърнат в „планетезимали“. Тези планетезимали растат, като се сблъскват с други, докато се превърнат в протопланети с размери стотици или хиляди километри. При този размер те могат да изтеглят повече прах и газ със собствената си гравитация. Ако една протопланета стигне до няколко земни маси, тя може да се сдобие с дебела газова обвивка и да се превърне в газов гигант като Юпитер или Сатурн. На големи разстояния от звезда обаче симулациите предполагат, че планетезималните сблъсъци са редки, така че би отнело твърде много време за изграждане на планетарно ядро; ветровете от новородената звезда щяха да издухат дисковия газ, преди ядрото да успее да го загребе. Идеята предполага, че планетезималите във външния диск биха могли да растат по-бързо не чрез сблъсъци, а чрез захващане на материал с размер на камъче, който е станал бавен и по-лесен за улавяне от дебели газове. Този растеж се подпомага от факта, че това съпротивление на газа кара повече камъчета да се отклонят навътре от външния диск към мястото, където се формират планетите. Въпреки че повечето теоретици смятат, че това може да създаде слънчева система като нашата, малцина биха предположили, че това може да доведе до бързото образуване на гигантска планета, толкова далеч от звездата си като AB Aurigae b. Алтернативата, нестабилността на диска, наистина би работила само във външните граници на диск, богат на хладен газ, където гравитацията на звездата е слаба и собствената гравитация на газа може да започне работа, колабирайки върху себе си. Повечето изследователи смятат, че подобни обстоятелства са толкова редки, че е малко вероятно дисковата нестабилност да играе важна роля при формирането на планети, но има своите привърженици. Фактът, че AB Aurigae b изглежда като голямо петно, поддържа нестабилността на диска, защото всяка планета би се образувала чрез кондензация от много по-голям облак газ. 

Снимки: CURRIE/SUBARU TELESCOPE

Виж още: Телескопът "Хъбъл" спря погледа си върху най-далечната позната ни звезда