Вселената се оказа с форма на фрактал

Материята във Вселената е разпределена във вид на фрактал.
До този извод достигнали италиански и руски учени, анализирайки данни, получени от програмата за цифрово наблюдение на небето Слоун, която дава най голямата 3D-карта на Вселената.

Традиционно се смята, че при увеличаване на мащаба разпределението на материята във Вселената става непрекъснато.
Опровергаването на този постулат, който е в основата на повечето космологични теории, може да доведе до преразглеждане на практически всички съществуващи модели на Вселената, отбелязва електронното издание ЛентаРу.

В математиката фрактал се нарича множество, което има т. нар. самоподобна структура.
Грубо казано, то се състои от парченца, които са умалени копия на цялото множество.
Повечето астрономи смятат, че локално Вселената има фрактална структура: планетарните системи са обединени в галактики, галактиките в клъстъри, клъстърите в суперклъстъри и т.н.

До сега се предполагаше, че разпределението на материята може да се смята за непрекъснато, като се започне с размери от около 200 милиона светлинни години.
Италианските учени Франческо Лабини и Лучано Пиетронеро сметнали обаче, че очевидното заглаждане на фракталния модел се дължи на непълна статистика изравняването е възможно да настъпи в по-големи мащаби от наблюдаваните.
Единствено по-голяма карта е в състояние да разреши този спор.

Използвайки данните за повече от 900 000 галактики и квазери, те и руските им колеги Николай Василиев и Юрий Баришев обаче показали, че непрекъснатостта липсва и при мащаби от 300 милиона светлинни години.

Получените резултати противоречат на основите на теорията за Големия взрив.
Според тази теория в първите моменти след раждането на Вселената материята е била разпределена равномерно и непрекъснато.

В потвърждение на нехомогенността на разпределението на материята се посочва и разпределението на реликтовото излъчване електромагнитното излъчване, останало от времето на Големия взрив.
Картата на разпределение на това излъчване е съставена през 2003 година. На нея се вижда, че излъчването е разпределено относително равномерно.
Това означава и че материята в момента на Големия взрив е била разпределена относително равномерно.

В момента теория за фракталността на Вселената не съществува. Като се опират на теорията на относителността на Айнщайн, изследователите смятат, че такава теория може да бъде създадена, но тя ще бъде твърде сложна.