Биологичен мегаполис от паяжини и пашкули

Невероятен мегаполис от биологични домове е проектирал дизайнерът Kyuangyi Tao от Texas A&M University's College of Architecture. Това е неговото виждане за жилищата на бъдещето - град от преплетени гигантски паяжини и пашкули. Град, подобен на свърталище на гигантски паяци. Безкрайни мрежи, свързващи небостъргачите, плавно преливащи се в причудливи съоръжения. Сложна - до най-миниатюрния детайл, система за разпределение на вода и енергия осигурява непрекъснати ресурси за функционирането на всички домове.

Най-интересната особеност обаче е способността на сградите да се приспособяват към човека. Например - при събиране на голяма група от хора в едно помещение, стените са отдръпват, стаята се саморазширява, осигурявайки повече пространство за намиращите се в нея обитатели. Освен това в стените са имплантирани водорасли, които не само че произвеждат повече кислород, но и взаимодействат с дизайна на интериора. При попадане на повече светлина във вътрешността пък, жилището може да стане полупрозрачно.

За финал - старите сгради се използват като гориво или компост за засаждането на различни растения.

Чудна фантастична нереалност...