Спомен от Студената война: призрачни снимки на изоставена атомна централа

Изоставени сгради, изоставени заводи или атомни централи – снимките на рушащи се сгради, завземани от природата, винаги ни впечатляват. Има нещо мистично в тях – там е имало хора, провеждало се е сериозно строителство, кипял е живот. И от всичко това остават... бетон и желязо.

Фотографът Дармън Рихтер е уловил именно подобна атмосфера през обектива на своя фотоапарат. Той е посетил изоставена атомна централа, която е трябвало да бъде резултат от съвместната работа на комунистическите другари СССР и Куба.

Изоставените сгради се намират на по-малко от 150 км от крайбрежието на Флорида. Проектът започва през 1976 г. съвсем близо до Джурагуа, Куба (Juragua, Cuba). Ако строежът на централата е бил довършен, нейните 440-мегаватови реактори са щели да осигуряват 15% от енергийните нужди на цяла Куба. Когато проектът е замразен, от New York Times пишат:

„Ядреният реактор ВВЕР (Водо-воден енергетичен реактор), който е сред най-модерните по времето на старта на строежа, е първият, който от Москва използват в тропически климат. Различава се от този, използван в Чернобил, тъй като радиоактивното ядро и горивните елементи са изолирани в херметизиран стоманен съд.“

Най-общо ВВЕР са реактори с вода под налягане. Горивните пръти на реактора са напълно потопени във водата, която е подложена на налягане от 15 MPa, така че температурата ѝ на кипене е по-висока от нормалните температури на работа (220 до над 300°C). Целият реактор е обвит в масивен стоманен кожух.

Но да се върнем на централата в Джурагуа. Строежът започва през 1983 година, като финансирането идва от страна на Съветския съюз. Лошата новина за проекта идва в момента, в който Съюзът се разпада, а с това и финансирането, а над 300 руски техници се връщат към родината си. И така строежът е преустановен – при поставени около 40% от тежката машинария. В продължение на почти 20 години проектът не е обявен за постоянно прекратен, но това става през 2000 г., когато Фидел Кастро слага край на дружбата с Русия.

Сега постройките до Джурагуа са просто напомняне за това, което е можело да бъде. Интересно е, че според доклад, изготвен от Колежа по инженерство във Флорида:

„Опасността от инцидент в атомната централа до Джурагуa, ако беше действаща, е 15 пъти по-голяма, сравнена с централите в САЩ. Според поведението на ветровете, радиацията след евентуален инцидент, може да достигне до Флорида за 24 часа.“

Разбира се, опасността не е била само за САЩ, пишат от Gizmodo. Според тях евентуална авария е щяла да застраши Централна Америка и Карибския регион. Дори и централата да е работела нормално и без инцидент, остава въпросът с токсичните отпадъци, а Куба не притежава място, където да бъдат изхвърляни. Докато е текло строителството, решението е било отпадъците да се съхраняват съвсем близо до океана, а това е щяло сериозно да навреди на флората и фауната, както и на карибското население. Друг проблем е, че Куба не разполагала с ефективна система за следене на нивата на радиация – дори инженерите, които работили по проекта, имали притеснения.

През 1994 г. инженер, напуснал Русия, нарича реактора „трагедия, която само е чакала да се реализира“. Ако се доверим на неговите думи, рентгенов анализ на заварките на тръбите от охлаждащата система са били отслабени от въздушни джобове, лоши заварки и термални щети. 15% от тръбите, които първоначално са били одобрени, по-късно се оказали с дефекти. Проблеми имало и със самата постройка, която била дигната с множество пропуски, коментира друг участник в строежа – Хосе Оро.

Добрата новина е, че този проект не е достигнал до фатален инцидент, а от него днес остават страхотните снимки Дармън Рихтер.