Текст: Никола Папукчиев
Присъдата по делото Apple срещу Samsung в САЩ е $1.05 млрд. компенсация за нарушени патенти на първите. Законът е спазен, но справедливо ли е решение, което се базира на логика от средата на миналия век, и не са ли потребителите единствените губещи?
Когато започнах да пиша тази статия, исках тя да бъде балансирана и разкриваща истинската случка, отвъд шумното медийно дело. Каква е поуката и какво следва оттук нататък. Аз самият останах със смесени чувства в онази събота сутрин, когато изненадващо бързо съдебните заседатели отсъдиха в полза на Apple. Не го очаквах и бях изненадан от развръзката. Първоначално – приятно заради простата логика, че правото на автора създател е съхранено и очевидното заимстване, довело до загуби, е компенсирано. Впоследствие, осъзнавайки до какво ще доведе това решение, се отърсих от тези мисли. Истината е, че нито една от двете компании не губи, тъй като те са близки търговски партньори и трансфер на сума с такъв размер в която и да било посока е пренебрежимо малка, имайки предвид мащабните договори за доставка на компоненти, както ще разберете по-долу. И да, представени са доказателства, че Samsung съзнателно са заимствали от Apple, но лошо ли е това за потребителите? И адекватна ли е патентната система и американските закони като цяло в тази област, ако според твърде много хора те спират прогреса?
Двете компании са близки търговски партньори и трансфер на сума с такъв размер в която и да е посока е пренебрежимо малък.
Началото на делото
Годината е 2010. Стив Джобс се среща с високопоставени представители на Samsung и в неформален разговор споделя да не създават своите продукти толкова близки до iPhone. Тогава този разговор най-вероятно е преминал незабелязано, но днес той поставя началото на едно от най-значимите и мащабни патентни дела в американската история. Месец по-късно екип от адвокати на Apple изминават разстоянието от Калифорния до Сеул, за да представят на адвокатите на Samsung официални претенции относно нарушени патенти в редица техни устройства. Дори тогава – на фона на близките взаимоотношения между двете компании, завършекът с шумно дело звучи малко вероятен и като че ли и двете страни очакват да постигнат извънсъдебно споразумение. Желание, което не е ясно дали някога е съществувало, но година по-късно, в разгара на най-успешното лято с хитови Samsung смартфони, вече е напълно изчезнало.
Има една малко известна случка, която изтече покрай десетки други документи по това дело, и тя се е разиграла по време на мащабна среща между представители на Google и Samsung в Корея. Тогава разработчици на Android са настояли Samsung да се разграничат от визията и усещането на продуктите на Аpple и са изказали опасенията си, че това може да се превърне в лоша услуга. Нещо повече, в перспективата на новите версии на Android са били предложени начини, по които Samsung да превъзмогнат определени превъзходства на iOS устройствата по оригинален начин. Въпреки това препоръката и опасенията за големите прилики така и не са напуснали конферентната зала в този ден и никога не са станали достояние на инженерите и дизайнерите на корейските смартфони.
Има ли законовото право един технологичен лидер да бъде монополист и законите помагат ли му или го възпрепятстват?
Основата на спора
Тук историята е най-интересна. Всички най-вероятно знаете, че претенциите на Apple са за редица нарушени техни патенти в десетки смартфони и таблети на Samsung. Въпросът обаче има не само правна и бизнес гледна точка, но и морална. Всеки от вас трябва да си отговори на няколко ключови въпроса. Съвършено ли е американското законодателство в областта на патентите и авторското право? Има ли законово право един технологичен лидер да бъде монополист и законите помагат ли му или го възпрепятстват? Какви трябва да бъдат преимуществата на иноваторите, които са инвестирали в оригинални идеи? И не на последно място: кой е по-важен – инвеститорите или клиентите, и в полза на кого би било всяко решение на съда? Споделям и едно непрекъснато набиращо популярност мнение, че патентната система като цяло е идеологично остаряла, категорично спира прогреса и създава далеч по-опасни за човечеството прецеденти от дизайна на смартфоните, а именно – възможността да се патентоват форми на живот (ДНК) и животоспасяващи лекарства. Това ни отвежда в територията на страховете от огромни корпорации, които упражняват контрол върху природата, свободата ни и целия ни живот. Разбира се, дори и да стигнем до категоричното доказателство, че патентните офиси и законите като цяло са в ръцете на могъщи милиардери, които ги използват в своя полза, ще се отклоним твърде далеч от темата.
Кой взе решението?
Съдията по делото Луси Кох (наполовина корейка, наполовина американка), която се прочу с въпроса си към адвоката на Apple Бил Лий дали не се е напушил по време на едно от заседанията, дава инструкции към групата съдебни заседатели с председател Вел Хоган. Любопитно е, че най-младият от тях е едва 20-годишен, а никой от тях не притежава iPhone. В интервю за Ройтерс Хоган определя себе си като PC потребител и впечатлява с хладно и сдържано мнение относно Apple, предвид взетото с останалите съдебни заседатели решение.
Той споделя как не желае Apple да се превръщат в монополист и пренебрежително критикува догмата за нарушените патенти за дизайн на iPhone, един от основните горещи аргументи на американците. Друго, с което впечатлява Хоган, е снизходителното му отношение към свидетелите на двете компании, осъзнавайки ясно тяхната пристрастност, която не помага на заседателите да стигнат до същността на спора. И тук идва решителната му логическа мисъл: „Ако това бяха мои патенти, можех ли да ги защитя?“ Нататък решението е съобразено изцяло с американските закони и инструкциите на съдията.
Защо Samsung загубиха?
Накратко: защото доказателствата на Apple са категорични. Адвокатите на Samsung дори не оспорваха тезата за заимстване, а по-скоро се съсредоточиха върху казуса доколко то е било законно или не. Решението на съдебните заседатели е било взето, след като за всяко от няколкото дузини устройства на корейския производител, които според Apple са нарушили различни патенти, e бил създаден отделен случай и разглеждан индивидуално. В случая говорим за десетки модели смартфони и таблети, всеки от които отговаря на няколко различни патента, всеки от които се разглежда отделно.
Доказателствата, които станаха публично достояние, демонстрират колко голям е бил стремежът на инженерите и дизайнерите на Samsung да създадат устройства, максимално близки като интерфейс, дизайн, размери и усещане до тези на Apple. В секретни вътрешни документи на корейския производител ясно, буквално и точно инженерите и дизайнерите описват несъвършенствата на техни устройства, навсякъде ползвайки за визуално и идейно сравнение iOS с конкретни бележки как да променят смартфона към усещането на iOS. А важен момент във всичко това е, че никой не задължавал Samsung да го правят, защото в същото време последните версии на смартфоните на Nokia с Windows Phone 7 (което е много различно от iOS система) очевидно не заимстват нищо от никъде и според много специалисти изпреварват iOS като ползваемост и бъдещ потенциал.
Представените доказателства са неоспорими и категорични и това се оказва най-силният коз на Apple срещу Samsung.
Кого победиха Apple?
На пръв поглед Apple извоюваха пореден ръст на цената на своите акции. Постижение, което вече не впечатлява и най-големите оптимисти, имайки предвид, че и преди да приключи делото, те вече бяха най-скъпата компания в историята, с пазарна капитализация към момента на писане на тази статия в размер на близо $640 млрд. – в пъти повече от стойността на акциите на Samsung Electronics. Всичко това означава едно: по-голяма доходност за акционерите.
Ако обърнем внимание на нас, потребителите, Тим Кук ни казва следното в официално обръщение след приключването на делото: „Ние ценим оригиналността и иновацията и влагаме всичките си усилия, за да правим най-добрите продукти в света. И ние правим това в услуга на нашите потребители и техния комфорт, а не за да може други безцеремонно да копират. Дължим благодарност на съдебните председатели, които отделиха време да изслушат нашата версия. За нас бе вълнуващо това, че най-накрая имахме възможността да я изложим.“
Коментар върху неговото изявление не е нужен, всеки от вас сам може да прецени как да тълкува съдебното решение и дали то наистина е в полза на потребителите, но аз лично съжалявам, че Стив Джобс вече не е между нас, тъй като съм сигурен, че той щеше много по-убедително да защити подобна теза.
И сега ще споделя личното ми мнение за позицията на Apple. Решението на съда ще навреди на потребителите, но виновни за това не са Apple. Те играят игра, която според мен не е честна.
Защо изходът от делото не е в полза на потребителите?
Споделям мнението на моя добър приятел Георги Павлов, изпълнителен директор на голяма българска компания, който твърди, че решението в полза на Apple ще засегне негативно милиарди хора и може би милиони компании. С две думи – това решение означава по-малко избор срещу повече пари. Пазарът се нуждае от иноватори, които в този случай са Apple, и законът им дава изключителната привилегия да се възползват от своите постижения за определен период от време, но пазарът и обществото се нуждаят и от популяризатори, чиято роля конкретно този път е за Samsung, които правят достъпа до иновациите масов. В различни моменти от своята история и двете компании многократно са разменяли тези роли – Apple с таблетите и iPad и Samsung със Super AMOLED екраните. Рядко иноваторът е едновременно и популяризатор. Той печели, но обществото губи. И ето ви и пример: кой щеше да притежава автомобил днес, ако патентите за производството се държаха от някой немски инженер? И колко евтини самолетни полети щеше да има до София, ако този бизнес модел се практикуваше само от една авиокомпания (или се лицензираше от един инвеститор)?
Патентната система като цяло е патологично остаряла, категорично спира прогреса и създава далеч по-опасни за човечеството прецеденти от дизайна на смартфоните.
Забележителните иновации заслужават забележителна награда. Но наградата за Apple е достатъчно щедра. И ако да заимстваш добрите идеи в полза на потребителите противоречи на закона, то законът трябва да бъде променен.
Защо Samsung и Apple ще продължат да работят заедно?
Въпреки че Apple спечелиха делото в американския съд, компанията продължава да се нуждае от своя южнокорейски партньор, който продължава да произвежда основните компоненти на iPhone и iPad. На фона на сериозната съдебна битка много от вас с право биха се замислили какво ще се случи с тези тесни взаимоотношения на другия фронт.
Да започнем от това, че Apple и Samsung са бизнес партньори от дълги години. Според Ройтерс към момента Samsung са единственият доставчик на процесори за iPhone и iPad, а освен тях те предоставят и DRAM и NAND паметите, а в някои случаи дори произвеждат екраните на устройствата на Apple. Всичко това изпраща една четвърт от производствената стойност на тези устройства директно като приход към Samsung.
Скорошен анализ на Morgan Stanley пък потвърждава, че глобата от $1.05 млрд. е пренебрежима, на фона на планирани приходи на корейския гигант от $13 млрд. само от поръчки от Apple. С други думи всякакви различния от каквото и да било естество най-вероятно ще бъдат пренебрегнати в името на огромните печалби и за двете компании. Доказателство за това е и скорошната инвестиция от близо $5 млрд. на Samsung в своята фабрика в Тексас, където се произвеждат чиповете Corex A5 и A5x (тези, които се използват за iPhone и iPad). Друго доказателство в тази посока е публичното изявление на високопоставен представител на Samsung, който акцентира за пълната независимост между смартфон дивизията и доставките на компоненти и открои традицията на корейския гигант да произвежда компоненти и за други техни конкуренти, като HTC, Sony и Nokia.
Въпреки всичко това и двете компании разглеждат възможности да намалят зависимостта си една от друга. Японският производител на памети Elpida наскоро обяви за почти двоен ръст в поръчките на DRAM памет от страна на Apple, а някои слухове дори определят основния корейски конкурент на Samsung – LG, като вероятен производител на екрана на следващия iPhone. Основен проблем за преразпределение на търговските взаимоотношения е и огромното количество от компоненти, от които американската компания се нуждае в кратки срокове при всяко представяне на ново устройство, с което малко производители могат да се справят, предвид ограничения брой фабрики.
Защо $1 млрд.?
Сумата от 1 милиард и 50 милиона USD звучи стряскащо, но тя е изчислена на базата на няколко критерия. Първият и най-важен е указанието на съдията глобата (ако има такава) да бъде с размер, равен на компенсацията на загубите на Apple, но не по-висок, който би изглеждал като наказание за Samsung. Оттук нататък става ясно, че обсъждаме компенсация, чийто размер според американската компания трябва да бъде оценен на 35% от приходите им за периода, в който устройствата, нарушаващи техни патенти, са били на пазара. Предложението на Samsung бе този процент да е 12, тъй като според тях Apple не са извадили оперативните разходи. В крайна сметка Вел Хоган – председателят на съдебните заседатели, разказа как на базата на свой минал опит всички са се обеднили около компромисните 14%, които формират магическото число. Това е три пъти по-малко от очакваната от Apple компенсация, но ако цитираме Хоган, той твърди, че са се постарали сумата да бъде достатъчно висока, за да бъде усетена болезнено от Samsung, но не и прекалено висока, за да бъде разглеждана като неразумна (което негово изявление противоречи на зададените от съдията инструкции сумата да бъде единствено компенсация, но не и наказание).
Справедливото бъдеще.
Не трябва да изпадаме в крайности. Патентите и авторското право са важен и нужен инструмент, но в случая по-важен е балансът. Така иноваторът да получи заслуженото си за времето, средствата и идеите, които е инвестирал, че да даде възможност след това други да направят откритието му достояние на повече потребители – да го променят към по-достъпно и по-масово. Така ние, клиентите, ще имаме по-голям избор.
Истината е, че много често иноваторът не е популяризатор – той печели, но обществото губи.
Don’t hate the player. Hate the game.