Убийци в епруветка: най-смъртоносните вируси

Представете си, че зъл богаташ събира група талантливи учени, осигурява им пари и им задава една-едничка цел - да изолират един от най-заразните човешки вируси (този на грипа) и да го модифицират така, че да се получи нов, ужасяващ супервирус, способен да убие стотици милиони. За жалост такава изкуствена намеса чрез генетично модифициране на вируси е нещо, което се прави от години в научните лаборатории, а крачката от невинните проучвания до световната пандемия с милиони жертви може да се окаже много малка. Дори и самите учени наистина да имат напълно невинни помисли, а не да преследват злата цел - да изтребят по-голямата част от човечеството.

Автор: Стоян Тошев 

Болестите на хилядолетието

През последните десетилетия расте тенденцията за появата на все повече страховити и непознати болести, а в същото време „старите“ се променят бързо до такава степен, че са нужни все по-големи усилия за усъвършенстване методите за лечение. Един такъв пример е случаят с MRSA - изключително устойчива златиста стафилококова бактерия. Тя се нарича още метицилин-резистентен стафилокок и причинява трудно лечими състояния при хората. Резистентна е към всички видове антибиотици с изключение на ванкомицин (най-мощния антибиотик). Но какво ще правим, когато се появят устойчиви и към него бактерии?

През април 2009 година в САЩ кръвни проби от две деца пристигат в Центъра по заразни болести в Атланта за подробни изследвания. Лекарите тогава се сблъскват с нещо, което не се покрива от нормалните представи за щамовете на грипа. Открит е нов вирус с уникален генетичен код, различаващ се от всеки познат грипен вирус. Това се оказва ново откритие за науката. Така стартира пандемията от „свински грип“. Вирусът, който започнал да заразява хората най-напред в Мексико, се разпространява бързо из целия свят, заразявайки милиони души и убивайки хиляди. Пандемията е овладяна чак през лятото на следващата година.

Вирусът убиец е наречен H1N1, разновидност на грипа, предизвикал т.нар. Испанска пандемия. Тя се случва през 1918 година и убива между 30 и 50 милиона души по света. А това число е доста повече от загиналите в Първата световна война, или 2.7 - 5.3% от населението на Земята. Може би затова появата на H1N1 през 2009-а е един вид напомняне за хората, че въпреки прогреса в лечението на инфекциозни заболявания през последните години смъртоносна пандемия така или иначе вероятно скоро пак ще се случи. За тази възможност говорят все по-честите взривни епидемии, като освен посочената можем да си спомним епидемията от атипична пневмония (ТОРС) през 2002 година и близкоизточния респираторен синдром Mers-CoV от 2012-а.

В човешката ДНК има "вградени" вируси

Учени от университета Тафт през настоящата година изяс­ниха, че човешкото в нас е по-малко, отколкото ни се струва. Те откриха 19 нови ДНК участъка, завладени от вируси, а за целта са изучени над 2500 ДНК образеца от различни краища по света. Получените данни са сравнени с компютърна програма спрямо „идеалния човешки геном“.

Новите фрагменти вероятно са части от древни ретровируси. Те използват своята РНК, за да се внедрят в клетъчните структури и на практика изменят генома на носителя. Най-яркият подобен пример е вирусът на СПИН.

Интересен факт е, че една от тези 19 вирусни генни последователности е съхранена в човешката ДНК напълно! Това значи, че на теория учените могат да я използват, за да възстановят древен вирус, атакувал предците ни преди стотици хиляди години.

 

От природата във вашия дом

Повече от 70% от болестите в природата са известни като зоонози (поразяващи не само хора но и животни). Човекът се заразява при контакт или употребявайки заразено месо, мляко, продукти. В някои случаи (например при сибирската язва) болестта може да се предаде и чрез предмети, изработени от кожа. Това важи и за вируса Nipah, предизвикващ възпаление на главния мозък, за коронавируса SARS и т.н., предадени за пръв път на хора от прилепи и техните екскременти.

Ако хората живееха изолирано, без контакт с дивата природа, патогените не биха представлявали заплаха. Но човешките навици за завладяване на все по-големи територии води именно до това. Посягането на човешките ръце към нови късчета от природата води до „замърсяването“ им с нови, неизвестни вируси. Например при строежа на пътища през тропическите гори се създават свинеферми, а живеещите там животни лесно се заразяват с нови щамове, предавани след това на човека.

В някои части на света новите вируси имат по-висок шанс да се проявят. Това са тропичните области на Африка, Латинска Америка и Азия, които имат голямо биоразнообразие и способстват за активизирането на вируси, проникващи незабележимо в организма.

Веднъж заразени и благодарение на бързите видове транспорт в наши дни, преносителите на опасни вируси могат буквално за дни да ги разнесат из планетата. Миграцията на населението спомага също за този процес - до 2050 година 85% от хората в развитите страни ще живеят в градовете. И пътувайки на екзотични екскурзии или просто на „селски туризъм“, ще внасят в уредените си жилища все по-страшни зарази. А лечение за някои от тях не е открито и няма изгледи да бъде открито скоро. Сякаш светът ни е аквариум, в който виреят патогени, а ние не можем да стъпим извън стъклените му стени и да сме в безопасност.

Потенциалните убийци

Преди по-малко от година се заговори за нов смъртоносен вирус, който може да унищожи лесно голяма част от населението на Европа. Неизвестният щам е открит в Дания при изследване на птиче месо. Предизвиква пневмония, а най-страшното е, че всички съвременни и най-мощни антибиотици са безсилни срещу него заради съдържащите се мутирали гени в клетката му (MCR-1).

Произходът на вируса е Китай, като в Дания той е попаднал с внос на пилешки продукти. Според датските учени лечението на тази заплаха може да наложи дори употребата на коктейли от наркотици. А докато се открие ефективно лекарство, населението на планетата ще намалее с милиони.

Според шефа на отдела по биоинформатика на компанията PanaGene Ltd вирусите имат свойството да се появяват и бушуват отново на всеки 60 години. Така че се очаква още през следващата 2017 година да се появи смъртоносно опасният грипен вирус H2N2.

 

Лабораторните супер убийци

Може би най-важният въпрос, който трябва да изостря сетивата ни, е кой, как и защо работи над създаването на изкуствени вируси или употребата на вече познатите. И наистина от години насам формата на водене на война, наречена „био­логична“, е добре позната и изучавана дори в училище. Но ако преди тя се ограничаваше в „посяването“ на добре познати стари вируси, срещу които има лечение (антракс, чума и др.), то в наши дни генетиката и нанотехнологиите дадоха в ръцете на учените толкова страховито оръжие, че може би малко хора осъзнават какво може да причини то. Синтетично създадените организми като полиомиелитния вирусен щам или опитите на учени да създадат базиран на нано­технологиите организъм могат буквално да изтрият от лицето на Земята цялото човечество за броени месеци. И това не е само сценарий от филм на ужасите, а възможна реалност.

Какво очаква човечеството?

Добрият сценарий: лечение на рак, Алцхаймер, генетични болести. Контролиране на добивите в селското стопанство, борба срещу вредители.

Лошият сценарий: използване като биологично оръжие в глобални военни действия, намеса в генетичния код на важни за човечеството организми, предизвикване на пандемия вследствие на лабораторен инцидент, масово унищожение на цивилизацията заради изкуствено създадени вируси.

И така, кой и защо всъщност има нужда от култивиране, създаване и употреба на традиционни или изкуствени вируси? Официалната версия е, че изучавайки вирусите и намесвайки се в техния генетичен код, човечеството може да намери лечение на болести като рак, Алцхаймер и др. Може да създаде устойчиви растителни и животински видове (което всъщност отдавна се прави). Но колко от тези учени всъщност работят само заради доброто заплащане, разработвайки секретни унищожителни щамове, които да послужат на великите сили срещу техните против­ници? И дори те никога да не бъдат използвани във военни действия, кое ни гарантира, че краят на света няма да започне някой ден в лаборатория, в която учен случайно изпуска някоя стъклена епруветка?

А какво се случва с кибер вирусите? Прочетете повече