Автономни машини навсякъде около нас, миниатюрни нанороботи в телата ни, пренос на информация от и към компютрите само с мисъл – това са малка част от технологиите, които предстои да променят изцяло живота ни през следващите 20 години. Хората ще могат да получават живи организми по интернет, под формата на дигитална информация и да ги принтират на домашния си биопринтер със същата лекота, с която днес принтират документи или снимки. Футуристични ферми ще отглеждат овце и прасета, но не за храна, а за да бъдат използвани техни органи за трансплантация в хора. Вижте как може би ще изглежда светът през 2040 г. на базата на съществуващите днес технологии и тенденции.
Прогнозирането е трудно. Особено на бъдещето.“ Тази мисъл, която се приписва на датския физик Нилс Бор, макар и в хумористичен стил, показва сложността на задачата да предвидиш как ще се променя светът в бъдеще. Динамиката, с която се развиват технологиите днес и с която се изменят обществените отношения, прави изключително трудно прогнозирането дори на следващите няколко години, а какво остава за десетилетия? Въпреки това днес вече наблюдаваме технологични пробиви в редица футуристични области и можем в някаква степен да предположим как ще се развиват съответните области в обозримо бъдеще. А в своята книга „Медияморфоза“ Роджър Фидлър ни дава сравнително устойчив модел на развитие на една нова технология, който можем да използваме – от първоначалния пик на интереса и „уау“ ефекта, през последващия спад поради технически несъвършенства и липса на критична маса интересуващи се потребители, до третия етап на по-бавен, но по-устойчив растеж.
С тези неща наум в следващите редове ще се опитаме да обрисуваме как ще изглежда светът ни след 20 години, какви нови технологии ще се използват масово в ежедневието ни и как те ще предефинират обществото.
Живи организми ще бъдат отпечатвани чрез биопринтери.
С голяма сигурност можем да допуснем, че информационните технологии ще продължат да се развиват динамично, но е напълно възможно през следващите 20 години те да не са водещата област в иновациите. Редица открития, направени през настоящото десетилетие, показват, че до 2040 г. фокусът вероятно ще се е преместил към биотехнологиите (области като синтетична биология, редактиране на гени, органи върху чип и дори отглеждане на човешки органи в животни) и нанотехнологиите (най-вече наноасемблирането). Всичко това ще потвърди прогнозите на редица футуролози, че през този век ще станем свидетели на революция в обработката на материята и живите организми, сравнима с тази при обработката на информацията, която вече изживяваме. По-долу ще разгледаме някои от най-вълнуващите сфери на технологични промени.
Принтиране на живот
С напредъка на синтетичната биология през следващото и по-следващото десетилетие се очаква хората да са способни да създават живи организми в лабораторни условия, да ги изпращат под формата на дигитална информация на далечни разстояния, където те да бъдат принтирани от получателите чрез биопринтери. Основите на тази технология вече са поставени от Крейг Вентър – човека с най-голяма заслуга за картографирането на човешкия геном и своеобразна рок звезда в генетиката. Още през 2010 г. той създаде първата по рода си синтетична клетка. Четири години по-късно пък компанията Autodesk разработи синтетичния вирус Phi-X174. Макар и напълно безвреден за хората, той беше достатъчно добра илюстрация за потенциала на тази технология.
Ферми ще отглеждат органи за трансплантация при хора.
През следващите години нейните приложения ще стават все повече – от изпращане на лекарства по интернет до изработката на изкуствени бактерии, които да се използват в козметиката, химическата индустрия или за почистване на околната среда. Или просто за да можем да си поръчваме по интернет цвете, което да ни бъде изпратено по електронната поща. А в по-далечна перспектива технологията се разглежда и като решение на задачата за тераформиране на други планети – чрез изпращането на роботи, които да създават за място живот, подготвяйки средата за пристигане на хора.
Brain Computer Interface (BCI)
За незапознатите интерфейсите от типа мозък – компютър представляват система, улавяща електрическите импулси от човешкия мозък и превръщаща ги в своеобразни команди за компютърни приложения. Тези технологии всъщност съществуват от повече от десетилетие и авторът на настоящите редове вече няколко пъти е тествал такива решения, включително за управление с мисловни команди на малък състезателен автомобил в реалното пространство.
До 2040 година управлението на устройства само с мисли ще е факт
Днес няколко компании и университети са на път да разработят ново поколение по-достъпни BCI технологии и можем с висока степен на сигурност да прогнозираме, че през следващите пет години този тип продукти вече ще се използват от масовите потребители. А до 2040 г. това ще е предпочитаният метод за управление на дигитални устройства от всякакъв тип, включително „умни“ домашни електроуреди, автомобили, дронове и др. Приложенията на технологията са стотици – от видеоигрите и други области на развлеченията, през управлението на опасни машини от разстояние, до медицината и биониката.
Автономност навсякъде
Това ще е може би най-бързо развиващата се тенденция при дигиталните технологии през следващите години. Днес вече сме свидетели на добавяне на свързаност към все повече предмети от ежедневието ни (тренд, известен като Internet of Things), а с добавянето и на повече интелигентност тепърва предстои да видим нарастване в броя на автономно работещите машини. Още през следващото десетилетие колите без шофьори ще навлязат по-широко по пътищата, а до 2040 г. почти всичко около нас ще функционира в голяма степен автономно – автомобили, летящи дронове, домове, административни сгради, поточни линии, селскостопанска и строителна техника. Ако и на вас идеята за булдозер без шофьор ви напомня за нещо, излязло от роман на Стивън Кинг, не сте единствените, но всъщност такава машина вече съществува.
Дроновете ще бъдат навсякъде и ще предизвикат истински бум.
Роботите обаче не само ще подобряват живота ни. Все по-често те ще бъдат използвани за транспортиране на наркотици и други незаконни пратки, за шпиониране, за кражби и всевъзможни други незаконни дейности, при които рискът да хванат човек е прекалено голям.
Дронове
С развитието на регулацията в областта на летящите дронове през тази и следващата година този тип машини ще получат стимул за своето развитие. През следващите няколко години те ще бъдат навсякъде около нас и ще наблюдаваме истински бум на приложенията в областта. А до 2040 г. очакванията са да извършват много от ежедневните задачи по транспортиране на стоки, документи и дори на хора. Мониторинг и обработка на земеделски площи, поливане на цветята на двора, разхождане на кучета, осветяване за кратко на външни пространства и, разбира се, състезания – това са само някои от по-интересните приложения на симпатичните летящи машинки, които ще срещаме все по-често през следващите десетилетия.
Дигиталното ще се разтвори около нас
Днес ние може и да сме фиксирани в своите смартфони, лаптопи и всевъзможни други джаджи, но след 20 години тази обсебеност отдавна ще е в миналото. Не че дигиталните технологии няма да управляват живота ни. Те просто няма да са във фокуса на вниманието ни, а ще са разтворени навсякъде около нас и достъпни, когато ни потрябват. Ще ги откриваме при поискване в сградите, превозните средства, на пейките в парка и дори в облеклото ни, без да се налага да мислим постоянно за тях. Акцентът ще е върху „облачните“ услуги, до които ще имаме достъп, а не толкова върху впечатляващите устройства в джобовете ни.
...и в нас
Една от най-впечатляващите нови технологии, които ще навлязат в живота ни и ще станат част от него през следващите 20 години, е наноасемблирането. Това е футуристична концепция за обработка на материята на молекулярно ниво – атом по атом, посредством миниатюрни роботи (наноботове). Развитието на тази област от нанотехнологиите води началото си от известната лекция на американския физик и нобелов лауреат Ричард Файнман „Има достатъчно място на дъното: покана да навлезем в нова област на физиката“, както и книгата „Машини на съзиданието“ на Ерик Дрекслер, които поставят теоретичните основи на молекулярното асемблиране. Как работи? При заявка наноасемблерите ще могат да създават множество копия на самите себе си, а когато броят им стане достатъчно голям – да произведат атом по атом продукт по наше желание.
Учени създадоха наноробот, унищожаващ раковите клетки
Макар и все още да сме далеч от възможността да асемблираме предмети с обозрима големина по този начин, преди броени месеци учени създадоха пълноценен наноробот, способен да унищожава ракови клетки. А това означава, че пътят към развитието на миниатюрните машини вече е открит и е реалистично през следващото и по-следващото десетилетие те вече да се използват в ежедневието ни.
Mixed Intelligence
До 2040 г. едва ли ще видим пълноценен изкуствен интелект (Artificial Intelligence) във вида, в който той ни е представен във филмите – като осъзната машина, която е по-умна от хората. Най-вероятно обаче ще станем свидетели на възхода на т.нар. смесен интелект (Mixed Intelligеnce) – хора с подобрена памет, мисловна дейност и когнитивни възможности. По този начин
на практика ще реализираме идеята за изкуствен интелект, но тръгвайки от друга изходна точка и използвайки като основа човешката интелигентност.
Новата надпревара вече ще е в космоса - за добив на полезни изкопаеми
Илон Мъск вече работи усилено в тази област чрез своята компания Neuralink, която има за цел създаването на технологии за свързване на мозъка с машина. Според него това е и единственият начин в бъдеще хората да могат се конкурират с изкуствения интелект. Подобряването на мисловната дейност с подобни методи е във фокуса и на бързоразвиващото се движение на трансхуманистите, което вероятно тепърва ще увеличава своята популярност през следващите 20 години.
Отглеждане на човешки органи в животни
До 2040 г. вероятно вече няма да се чака за трансплантация на човешки органи, защото те ще се отглеждат в… животни. През тази и отминалата година няколко компании в САЩ и Великобритания вече провеждат експерименти в областта, използвайки някои сходства на човешкия организъм с този на овцете и прасетата. Изглежда, че е възможно в телата на такива бозайници да бъдат отгледани органи, които да могат да се трансплантират на човек, изгубил своите.
Тепърва обаче предстои да разберем дали използването на тази биотехнология ще бъде позволено от регулаторните органи. Както и дали то ще бъде възприето от обществото в морално-етичен аспект. Безспорно технологията е колкото перспективна, толкова и противоречива. От едната страна са защитниците на животните, които вече се обявиха против отглеждането на бозайници за такива цели, а от друга са хилядите пациенти, които загиват годишно, защото не са успели да дочакат донор на така необходимия им орган.
Трансформация в политиката
Днешните политически партии и техните традиционни програми стават все по-неразбираеми особено за по-младите избиратели и очакванията са през следващите 20 години това да доведе до сериозна трансформация и навлизане на нови политически движения. Днес вече наблюдаваме началото на този процес с появата на партии, свързани с опазването на околната среда или със свободното споделяне в интернет. През следващите две десетилетия вероятно ще видим още много подобни движения от нов тип – създадени около теми и идеи като трансхуманизма, геоинженерството, правата на умните машини, както и за или против други области на технологичния прогрес.
Учени създадоха наноробот, унищожаващ раковите клетки
Възможно е да станем свидетели и на предефиниране на самата идея за държавно управление, като до 2040 г. в някои региони на света може да се появят първите блокчейн държави, в които повечето отношения между гражданите се регулират от система от „умни договори“, базирана на блокчейн и без нуждата от представителни лица.
Споделената икономика
Тази концепция през последните години изживява нова „младост“ под влиянието на интернет и мобилните приложения. Десетки сайтове за споделяне на недвижими имоти, автомобили, време, ресурси или вещи вече предефинират цели икономически сектори, давайки повече възможности за печалба в ръцете на обикновения човек. През следващите 20 години този бранш ще се развие още повече, превръщайки всичко около нас в ресурс, който може да се отдаде под наем.
Нова космическа надпревара
Навлизането на частни предприемачи в космическите изследвания, както и перспективите за добив на полезни изкопаеми от други планети предвещават нова надпревара в Космоса. Tози път не идеологическа, а за ресурси. Вероятно още през следващото десетилетие ще станем свидетели на първите проекти за минодобив от астероидите. Възможно е обаче те да доведат и до негативни последствия като задълбочаване на неравенството и дори глобален военен конфликт, провокиран от надпреварата за ресурси в Космоса.
---