Хайде да си поговорим за обективи. Днес все още много хора са убедени, че за качествената фотография най-важно е тялото, т.е. камерата. Заслугата за това, разбира се, е най-вече на маркетинга. Причините фотоапаратите да получават повече любов от рекламните отдели на големите компании са основно финансови. Все пак нови камери излизат по няколко всяка година, докато един добре конструиран, качествен обектив е практически вечен – най-вече от технологична гледна точка. Нещо повече – вероятно често ще срещнете твърдението, че по-старите обективи – произведени през 80-те години на миналия век или преди това, са по-добри от новите им аналози. Разбира се, това е доста спорно твърдение, но така или иначе факт е, че един 30- и повече годишен обектив без особени проблеми можете да използвате с камера, произведена буквално вчера.

Представете си как обаче би изглеждал фотоапарат отпреди 3 десетилетия днес – в ерата на дигиталните технологии.
Точно затова и големият шум най-често се вдига около поредната нова камера, нейния супердупер революционен сензор и функционални възможности.
Голямата премълчана истина обаче е, че в 9 от 10 случая ще можете да направите по-добри снимки с качествен (и подходящ) обектив, отколкото с евтин, но поставен върху скъпо, модерно тяло.

Защо е така? И каква изобщо е функцията на обективите? Защо са толкова важни за качествената фотография – толкова важни всъщност, че дори големите технологични компании като Apple, Samsung, LG, Huawei напоследък започнаха да интегрират по два и повече различни обектива в камерафоните си от последна генерация? На тези и още няколко любопитни въпроса ще отговорим в този кратък текст.

Обектив ли?

Грубо казано, „обектив“ е всяка оптична система, способна да проектира двуизмерно изображение. Във варианта, в който ще го откриете във вашата цифрово-огледална, безогледална камера или камерафон, обективът представлява комбинация от лещи, чиято функция е да улавят светлината и да я проектират върху светлочувствителната медия, която я запечатва – някога филм, днес практически без изключение дигитален сензор.

Всъщност, обективно погледнато (pun intended), една камера не се нуждае от обектив, за да изпълнява функцията си. Дори и днес съществуват аналози на най-примитивните прародители на модерните фотоапарати – т.нар. пинхол камери. Те представляват буквално затворена кутия (камера обскура) с дупка в една от стените, през която прониква светлина.

Реално дори една подобна система може без проблеми да улавя и проектира двуизмерно изображение, което днес масово е възприето да се нарича „фотография“.
Прибавянето на обектив към една такава „система“ обаче вече служи не просто за улавяне на светлина, а променя нейните оптични качества по определен и много специфичен начин.

Именно в това се корени и една от основните характеристики, по които се отличават един от друг различните обективи. Поради тази причина ще срещнете както обективи, които струват стотина лева, така и такива, които са на цената на приличен автомобил. Фундаменталната разлика между тях се корени в техните оптични качества: фокусно разстояние и светлосила.

В зависимост от тях ефектът, който един обектив може да има върху заснетото с негова помощ изображение, може да бъде драматично различен.

„Дълги“, „къси“, „широки“

Може би сте срещали тези определения за различните видове обективи – особено ако сте слушали как ги обсъждат хора с по-задълбочени познания във фотографията. Всъщност това са по-скоро жаргонни дефиниции. Официалните наименования на различните обективи в зависимост от фокусното им разстояние е „нормални“, „широкоъгълни“, „ултра широкоъгълни“ и „дългофокусни“ или „телеобективи“.

Самото фокусно разстояние се измерва в милиметри и се базира на стандарт, известен като full frame или 35 мм. Всъщност той е архаична отломка от добрите стари времена на лентовата фотография. Тогава отрязъкът от филмовата лента, върху която се е запечатвала една снимка, е бил с размери 36 х 24 мм. Когато впоследствие лентовият филм е бил заменен от цифров сензор, компаниите, произвеждащи фотографска техника, са възприели същия формат, за да запазят обратна съвместимост с вече съществуващите си продукти – най-вече обективи.

Точно затова и до днес често ще срещнете израза „35 мм еквивалент“, указващ на какво фокусно разстояние всъщност отговаря съответният обектив съобразно 35 мм стандарт. Това уточнение се налага, тъй като днес на пазара съществуват десетки различни сензори с всевъзможни размери – от 1/2.7 инча в мобилните телефони до класическите 35 мм и по-големи. Съответно, за да има все пак някаква яснота по отношение характеристиките на обективите, предназначени за съответната камера (или телефон), се налага подобно приравняване.

Цялата тази сложна математика в крайна сметка е свързана с едно от основните оптични качества на един обектив – различната перспектива на заснетите с негова помощ кадри.

Обективи за близо и далеч

И така – по-конкретно за различните обективи в зависимост от фокусното им разстояние. Да започнем от нормалните, понеже са най-лесни за обяснение. Това са обективи, които, общо взето, покриват зрителен ъгъл, аналогичен на този на нормалното човешко зрение (т.е. около 50 градуса). Иначе казано, заснетите с тях кадри ще ви предложат перспектива, много близка до начина, по който виждате света със собствените си две очи.

Точно поради тази причина е възприето подобни обективи да се използват най-често за така наречената стрийт фотография – т.е. кадри, запечатващи рутината на ежедневието ни; от живата, заобикаляща ни действителност.

Тъй като това обикновено са и обективите с най-проста конструкция, те често са изключително компактни и просто устроени (много фотографи галено ги наричат nifty fifty – „готини“ 50-ки) – още една причина да са масово използвани за улична фотография, тъй като са дискретни и не се набиват в очи.

Следващият вид масови обективи са т.нар. широкоълни и ултра широкоъгълни. Името им подсказва достатъчно ясно какво е основното им отличително качество – те осигуряват голям зрителен ъгъл – от 60 до 120 и повече градуса.

Много хора смятат (донякъде погрешно), че именно поради тази причина този вид обективи са най-често препоръчваните за пейзажна и архитектурна фотография. По принцип в едно такова твърдение има логика – един ултра широкоъгълен обектив (като например 16 мм в Huawei P30 Pro или 12 мм в Samsung Galaxy S10+) може да ви помогне да обхванете огромна сграда или внушителна гледка – като тази на гигантска планина или необятно езеро, дори да се намирате на много близко разстояние до тях. За да постигнете подобна перспектива с широкоъгълен или нормален обектив, ще ви се наложи да се отдалечите значително повече от обекта, който искате да заснемете.

Проблемът обаче е, че широкоъгълните и особено ултра широкоъгълните обективи (тези с фокусно разстояние 12–18 мм (35 мм еквивалент)) изкривяват перспективата. Иначе казано, техният огромен зрителен ъгъл си има „цена“ и тя е, че колкото по-отдалечени са обектите в кадъра, толкова по-микроскопични изглеждат те. И обратното – тези на преден план изглеждат огромни.

Това, разбира се, не е особен проблем, ако предварително сте запознати с тази оптична особеност на широкоъгълните обективи. Решението тук се нарича композиция, т.е. съзнателно подреждане на обектите в кадъра така, че да е съобразено с вида обектив, с който снимате.

Достатъчно е да добавите подходящ преден план (наричан понякога „котва“), който да привлече вниманието на зрителя и внимателно да го насочи към действителния обект на снимката ви – внушителната планина в далечината, огнения залез над спокойните води на планинско езеро или заснежените дървета на хоризонта.

Този тип обективи ви позволяват да се доближите изключително много до обектите на преден план – често на разстояние от няколко сантиметра. Това ще ги подчертае още по-добре, ще създаде контекст и ще помогне на зрителя да се ориентира по-добре в кадъра.

Без обект на преден план ще установите, че фотографията изглежда празна и безцелна – предметите в далечина изглеждат миниатюрни заради специфичната перспектива на широкоъгълния обектив и зрителят ви е оставен да се взира и чуди какво точно сте снимали.

При дългофокусните (или телеобективи) ефектът върху перспективата е точно обратен. Те са характерни с изключително тесен зрителен ъгъл – 30 до 10 градуса и по-малко (някой супер телефото обективи имат зрителен ъгъл от порядъка на 6–8 градуса). За сметка на това те имат свойството да „приближават“ отдалечени обекти – ефект, който се нарича „компресия на перспективата“.

При това те имат подобно влияние както върху предния, така и върху задния план на кадъра. По този начин създават измамно усещане за разстоянието между двата плана – например ако снимате портрет на фона на планини, отдалечени на голямо разстояние (десетки километри), снимката изглежда, сякаш върховете на планината докосват раменете на обекта ви, който е на едва няколко метра от вас.

Много често такива обективи са предпочитани именно за портретна фотография и, разбира се, за обекти, до които не е възможно да се приближите физически – например диви животни. Причината за това е не толкова ефектът на компресия, а способността за изолиране на обекта на преден план от фона. Това, разбира се, е свързано не само с фокусното разстояние на телеобективите, но и с още една важна характеристика на всички обективи – тяхната светлосила.

Да бъде светлина!

По принцип показателят за светлосила не е труден за обяснение – това е количеството светлина, което обективът улавя и проектира върху сензора. Обикновено този показател се измерва в число, показващо неговата максимална стойност. Леко объркване тук обикновено създава фактът, че колкото по-малко е това число, толкова по-светлосилен е обективът.

По интересен обаче е ефектът, който светлосилата оказва върху кадъра. Извън очевидното по-голямо количество светлина (респективно по-добро представяне в условия с ниска осветеност) светлосилата влияе и върху това, каква част от кадъра ще е рязко на фокус и каква не.

В един типичен обектив количеството уловена светлина се регулира с помощта на елемент, наречен бленда – механизъм с вариращ отвор. Колкото по-голям е отворът, респективно толкова по-голямо е и количеството пропусната светлина. Но и толкова по-малка част от кадъра е рязко на фокус. Съответно по-затворена бленда – по-голяма част от кадъра е фокусирана.

Много модерни камерафони вече умеят да „симулират“ този специфичен ефект (понякога наричан с японския термин „боке“ или дефокус) чисто дигитално. В типичен фотообектив обаче дефокусът е изцяло оптичен ефект и е резултат именно от използваната бленда.
От чисто композиционна гледна точка боке ефектът обикновено се използва за изолиране обекта на кадъра от заобикалящия го фон – най-вече при снимане на потрети.

Ако обаче снимате пейзаж, вероятно бихте искали предният, средният и задният план да са еднакво рязко фокусирани. В такива случаи се използва колкото може по-тясна бленда.

За камерафоните и „обективите“

Как да се възползвате от специфичните оптични ефекти, които различните обективи имат върху перспективата на кадъра, ако разполагате с класически фотоапарат? Много просто – използвате различен обектив в зависимост от конкретната композиционна задача, която имате на ум.

В един смартфон обаче нещата не са толкова прости. Да, на пазара съществуват „обективи“ за мобилни телефони, но те са доста примитивни алтернативи на класическите аналози. Обикновено се закрепват с някакъв вид не особено стабилен механизъм върху обектива на камерата и един вид наслагват стъкло върху стъкло, като по този начин намаляват количеството светлина, което достига до сензора и обикновено влошават крайното качество на снимките.

Именно поради тази причина смартфон производителите се принуждават да комбинират всеки различен обектив с прилежащ към него сензор – за разлика от класическите фотоапарати, при които сензорът винаги е само един и се сменят единствено обективите.

Това обаче създава допълнителни затруднения – например в нашумелият Huawei P30 Pro. Когато използвате широкоъгълния 27 мм обектив на основната камера, вие разполагате с 40-мегапикселов, 1/1.7-инчов сензор с оптична стабилизация и максимална бленда от f/1.6. Когато превключите на ултра широкоъгълния, 16 мм сензор обаче вече снимате с 20 MP, 1/2.7-инчов сензор, без оптично стабилизиране и максимална бленда от f/2.2.

Когато стигнете до 125-милиметровия телеобектив, вече използвате 8 МР сензор с бленда f/3.4.
Разбира се, ситуацията е такава не само при Huawei, а и при всеки друг актуален камерафон, използващ повече от една камера.

Това не означава, че създателят на телефона съзнателно ви въвежда в заблуждение – просто при настоящото ниво на технологиите това е най-практичното възможно решение на този специфичен проблем. Така телефоните остават значително по-компактни от всеки класически фотоапарат, а в същото време могат да предложат гъвкавостта и креативните възможности на една камера със сменяеми обективи.

Въпреки това е добре да имате тази особеност на модерните камерафони предвид, за да не се чудите защо качеството на снимките ви варира в относително широка степен, когато използвате различните „обективи“ на телефона си.

В заключение

Обещахме кратък текст, но както винаги нещата излязоха от контрол. В крайна сметка темата е изключително обширна и надяваме се интересна. Естествено далеч не смятаме, че сме я изчерпили с този материал. Въпреки това се постарахме да засегнем колкото може по-обстойно основните характеристики на основните видове обективи и как те по един или друг начин се пренасят в света на модерната смартфон фотография.

Кои са вашите любими обективи? И успяват ли камерафоните да предложат същите креативни възможности, както и един класически фотоапарат? Можете да споделите в коментарите.