Когато се появиха преди близо две десетилетия, камерафоните изглеждаха като, меко казано, примитивна технология. Първият в историята телефон с вградена камера – моделът SCH-V200 на Samsung, пуснат на пазара през далечната вече 2000 година, можеше да прави едва 20 снимки, и то с „внушителната“ резолюция от 0.35 мегапиксела. Пропастта между тези първи експерименти по темата „камерафон“ и класическите цифрови фотоапарати беше огромна – актуалният тогава Nikon D1 например разполагаше с 2.7-мегапикселов сензор и можеше да побере стотици снимки върху Compact Flash карта памет с обем до 2 GB. Освен това той предлагаше съвместимост с вече внушителен набор от различни обективи, използващи Nikon F байонет.

Днес, 20 години по-късно, камерите, с които разполагат дори смартфоните от бюджетен клас, извървяха дълъг път и стопиха в значителна степен преднината на цифровите фотоапарати. Нещо повече – за милиони потребители те напълно замениха класическите дигитални камери без сменяем обектив и днес подобен тип продукти официално са обявени от индустрията за „изчезващ“ вид.

Да ще кажеш – за масовия любител на фотографията един телефон вероятно е добра алтернатива, но ако искам да правя „истински“ снимки, задължително ще ми трябва една от онези внушителни, тежки и обемисти цифрово-огледални камери, нали?

Всъщност грешиш. Това допускане е изключително популярен мит сред хората, които не са съвсем „на ти“ с фотографията, и днес ще се опитаме да го разсеем със следващия кратък текст.

„Най добрата камера е тази, която е с теб“

Този цитат често се приписва на американския фотограф Чейс Джарвис, но без значение на кого принадлежи, отлично обобщава едно от най-важните изисквания за създаването на впечатляващи снимки: да имате с какво да ги заснемете. Камерата в крайна сметка е просто инструмент. В ръката на умел скулптор нещо толкова просто като метално длето и чук могат да изваят шедьоври като „Пиета“. В ръката на неумелия те могат да „извят“ единствено болезнени пришки и мазоли.

Същото важи и за всеки фотоапарат. Нека не забравяме, че пионерите на това изкуство са разполагали единствено с куха, затворена кутия, с дупка в една от стените (т.нар. pinhole камера). Затова не оставяй факта, че не разполагаш със средства за модерен, скъп фотоапарат и десетки различни обективи, да ограничава въображението ти.

Да, една подобна система има редица несъмнени предимства, особено в ръцете на човек, който знае как максимално добре да се възползва от нея. Но тя има и недостатъци – два от най-основните сред които са „обем“ и „тегло“. Само помисли колко десетки, дори стотици потенциални кадри пропуска всеки от нас ежедневно просто защото няма с какво да ги заснеме. А да обикаляш постоянно с тежък DSLR в ръка и чанта обективи е не просто непрактично, но и доста изморително.

За сметка на това телефоните имат това несъмнено предимство, че винаги са в джоба ти. Всеки път, когато някоя интригуваща игра на светлина и сянка привлече вниманието ти, винаги, когато изолиран детайл от привидно скучната и сива фасада на някоя сграда те грабне или просто при мяркането на прелестен изгрев/залез в огледалото за обратно виждане, можеш с едно движение да извадиш добрия си стар смартфон и да ги заснемеш.

Нещо повече – телефоните ти позволяват да обработиш и което е по-важното – да споделиш онлайн веднага това, което си създал. При класическите камери този процес е доста по-продължителен и тромав – той включва сваляне на „суровите“ снимки на компютър, последваща обработка и едва тогава споделяне.

Камерафон, но какъв?

Както вече споменахме, днес дори телефоните от бюджетен клас разполагат с отлични вградени камери. Появилият се неотдавна Xiaomi Redmi Note 7 например разполага със сензор с резолюция от цели 48 мегапиксела! И това е модел, който се предлага за около 150–170 евро! Въпреки това не всички камерафони са създадени еднакви. Дяволът, както се казва, е в детайлите и ако фотографските възможности на един смартфон са приоритет за теб, бомбастичните цифри, с които ни заливат маркетинговите отдели на големите компании, невинаги са най-добрият ориентир.

Една от най-важните оправни точки в случая е разбирането за това, коя точно е характеристиката, която в последните години успява да „изравни везните“ между фотоапаратите от „тежка“ професионална категория и смартфоните.

Макар че отбелязаха изключително сериозен напредък по отношение на използвания хардуер, мобилните устройства все още не могат да се мерят по доста показатели със стандартните камери дори от по-нисък клас. Основната разлика тук, разбира се, е размерът на използвания цифров сензор. Тъй като той е основната медия, която улавя светлината, насочена към него от обектива, сензорът е ключов елемент, определящ крайното качество на заснетата фотография – детайлност, ниво на шум, експозиция.

По разбираеми причини използваните в телефоните дигитални сензори са микроскопични в сравнение с тези, на които разчитат традиционните фотоапарати. Тук на помощ на камерафоните обаче идва софтуерът, с който те разполагат. Тъй като един смартфон е устройство със значително по-гъвкава и широка функционалност, по същество той представлява миникомпютър, който всеки от нас носи в джоба си. Последните генерации телефони разполагат с изключително мощни процесори, солидно количество оперативна памет и софтуерно осигуряване с впечатляващи възможности.

Именно поради тази причина напоследък, когато става дума за смартфон камери, много от водещите компании в тази област (Google например) използват термина „изчислителна фотография“. Той иде да подскаже, че за разлика от типичен фотоапарат, в един модерен камерафон голяма част от „магията“ всъщност се случва зад кадър – между момента, в който потребителят натисне затвора и момента на запечатване на снимката.

Благодарение именно на тази софтуерна „магия“ телефоните от бранда Pixel (проектиран и разработван от Google) успяват да постигнат невероятни неща, екипирани само с една вградена камера и относително скромен сензор с резолюция едва 12.2 мегапиксела.

Някои лидери в сектора смартфон фотография като Huawei например отиват още по напред в това отношение. През годините китайската компания работи в тясно сътрудничество с едно от най-утвърдените имена във фото бизнеса – Leica, резултатите са повече от впечатляващи – някои от най-„фотографските“ телефони, достъпни в момента. Моделите на Huawei например предлагат изцяло ръчен режим за настройки на експозицията (скорост на затвора, светлочуствителност, бленда), уникален режим за нощни снимки, таймлапс фотография (серия снимки, които телефона автоматично сглобява в кратко видео), дълга експозиция – все неща, които до скоро бяха по силите единствено на традиционните камери и то единствено в комбинация със специализиран софтуер, като Adobe Photoshop например.

Затова не се оставяй да бъдеш подведен от огромни цифри (сензори с резолюция от 30–40, дори близо 50 мегапиксела) или брой камери (през тази година се очаква масово да се появят смартфон модели, екипирани с 4, 5 и повече различни камери).

Всички тези неща, разбира се, са важни, но софтуерът, който работи зад тях и ги управлява, е не по-малко значим елемент от цялостния „фотографски“ пакет на един телефон. Всъщност, когато заплащаш премиум върху цената за смартфон от висок клас, като Huawei P20/P20 Pro/Mate 20/Mate 20 Pro, iPhone XS/XS Max, Google Pixel 2/2 XL или Samsung Galaxy S9/S9+, обикновено плащаш колкото за хардуера (вградени камери, процесор, дисплей, памет), толкова и за софтуера, който ги управлява.

Някои от най-впечатляващите от фотографска гледна точка възможности на модерните смартфони – например нощният режим на моделите на Huawei и Google или портретните функции на iPhone, обикновено са по-скоро софтуерно постижение, продукт на сложни изчисления, а не чисто оптичен ефект (както при класическите фотоапарати, използващи обективи с различни характеристики).

И като стана дума за обективи – да, при един типичен телефон нямаш възможности за толкова голям избор, какъвто предлага една традиционна фотографска система, дело на компания с дългогодишна история в бранша, като Nikon, Canon, Sony, Fuji, Olympus или Panasonic. Класическите камери ти дават възможност да комбинираш стотици различни обективи за постигане на разнообразни ефекти – степен на дефокус, светлосила, приближение, зрителен ъгъл и т.н.

Телефоните са относително ограничени в това отношение, но това не означава, че са напълно лишени от опции за избор.

Повечето модерни смартфони разчитат на камери с обективи с еквивалентно фокусно разстояние в диапазона от 24 до 35 мм, известни като „широкоъгълни“. Те предоставят относително комфортен зрителен ъгъл, който представлява добър компромис, подходящ за разнообразие от фотографски сценарии: от портрети през пейзажни снимки до стрийт фотография.

Иначе казано, в това отношение камерафоните се целят в една относително универсална „златна“ среда. Напоследък обаче все по-често ще срещнеш на пазара и редица интересни изключения от това „правило“. LG например бяха една от първите компании, които започнаха да екипират телефоните си с допълнителна камера, разполагаща с ултра широкоъгълен обектив с еквивалентно фокусно разстояние в диапазона 12-16mm. С такава камера можеш да „побереш“ значително повече в един кадър, при това от сравнително близко разстояние – например можеш да заснемеш внушителна сграда или друга забележителност, докато стоиш непосредствено пред нея.

Подобна екстра, но в другият край на спектъра са появилите се наскоро допълнителни камери с телеобектив. Те предлагат обективи с еквивалентно фокусно разстояние от порядъка на 50-80mm и с тяхна помощ ще можеш да „приближиш“ отдалечени обекти, без да е нужно физически да скъсяваш дистанцията до тях.

Отделно днес почти всеки втори телефон разполага и с екстра камера за реализация на т.нар. боке ефект – специфичния дефокус, използван най-вече при снимане на потрети. Целта му е обектът на снимката да изпъкне приятно на преден план, докато (обикновено безинтересният) заден фон остава красиво размазан.

Предвид на факта, че реализацията и тук е основно на софтуерно ниво, честно казано подобна „екстра“ е по-скоро маркетинг, отколкото реален фотографски инструмент. От тази гледна точка при избора на камерафон вероятно е по-удачно да заложиш на модел, при който допълнителната камера (или камери) предлага функции, които наистина могат да обогатят креативния ти инструментариум – такива с широкоъгълен или телеобектив.

Повечето модели на пазара предлагат една или две подобни възможности за избор по отношение на вграденият обектив. Водещите модели на Huawei от последна генерация обаче са уникални с това, че включват всичко изброено „на куп“ и дори повече. Един от най-новите смартфони на киманията например – P20 Pro разполага едновременно с широкоъгълен и теле обектив. Флагманският им модел Mate 20 Pro прибавя към тях и ултраширокогълен обектив, a P20 и P20 Pro разполагат с отделна, черно – бяла камера. Тя повишава „помага“ на основната камера по отношение детайлността на снимките, но също така може да се използва за заснемане впечатляващи, монохромни кадри с висока резолюция и неповторимо, стилно, арт излъчване, което всеки фен на класиката Leica безпогрешно би разпознал.

И след като общо взето изчерпихме чисто хардуерната страна на въпроса, в следващата част ще обърнем повече внимание на креативния (и далеч по-важен) аспект от създаването на впечатляващи снимки със смартфон.

Как да направите сайта си по-сигурен и надежден?

---

За „David Bowie Is?”, музикалните приложения и защо не трябва да използваш телефона си единствено за „Facebook” браузинг

---

Изненадай любимия с дигитален подарък: Windows и Office лиценз от GoodOffer24

Най-четени
Всички

Galaxy Note 10 с нов чипсет. Вече е властелинът на производителността

125 | 18.07.2019
Още от Play

Извънземен Хитлер язди T-Rex! Сега вече съм виждал всичко (ВИДЕО)

77 | 19.07.2019