Световната здравна организация придвижи предложение за класифициране на „гейминг разстройството“ като болест.

След разглеждане, започнало през юни 2018 г., 194-те членове на СЗО решиха да приемат предложението, известно като МКБ-11, на Световната здравна асамблея днес.

СЗО добави физическите и психически гейминг разстройства към Международната статистическа класификация на болестите и свързаните с тях здравни проблеми. Това се отнася до разглеждане на гейминга като вид пристрастяване, или „модел на постоянни или повтарящи се игри (цифрови игри или видеоигри), които могат да бъдат онлайн (т.е. по интернет) или офлайн.

Проблемът се проявява чрез „нарушен контрол върху игрите (напр. начало, честота, интензивност, продължителност, прекратяване, контекст); повишаване на приоритета на игрите до степен, при която игрите имат предимство пред други житейски интереси и ежедневни дейности; продължаване или ескалация на гейминга въпреки появата на негативни последици. Моделът на поведение е достатъчно тежък, за да доведе до значително увреждане в личните, семейни, социални, образователни, професионални или други важни области на функциониране".

Виж още: Бивш вампир ще бъде новият Батман!

Стенли Пиер-Луи, главен изпълнителен директор на Entertainment Software Association, която представлява индустрията за видео игри в САЩ, се противопостави на този ход, защото му липсват научни основи и може да доведе до забрани за видео игри в различни страни.

В изявление днес ЕSА заяви: „Глобалната индустрия за видео игри, включваща представители от цяла Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Южна Африка и Бразилия, днес призова Световната здравна организация и държавите-членки да преразгледат на ранен етап решението си да включи „гейминг разстройството“ в единадесетото издание на Международната класификация на болестите".

ЕSА добавя: „СЗО е уважавана организация и нейното ръководство трябва да се основава на редовни, всеобхватни и прозрачни прегледи, подкрепени от независими експерти. Идеята за „гейминг разстройството“ не се основава на достатъчно надеждни доказателства, които да оправдаят включването му в един от най-важните инструменти на СЗО за определяне на норми в здравеопазването".