Знаете, човечеството е отправяло поглед към Червената планета от векове. Но докато през по-голямата част от времето това е било чисто любопитство към извънредно ярка точка в нощното небе или преклонение пред римския бог на войната, то през ХХ и XI век фокусът е съвсем различен. Благодарение на правещата великански крачки наука, зараждането и развитието на поп културата, Марс се превръща в движеща сила на човешкото въображение, което започва да я рисува във фантастични краски и да я населява със зелени човечета… или пък зли, ужасяващи чудовища. Това рефлектира ясно в научнофантастичната литература, а още по-ясно – в голямото кино, което ненаситно захапва марсианската тематика, предъвквайки я милиони пъти, но винаги откривайки нови и впечатляващо креативни подходи към нея.

Ето го и нашия кратък списък с 10 сай-фай филма за Марс и марсианците, които намираме за повече или по-малко препоръчителни. Единият е почти столетник!

Аэлита (1924)

Този филм е изключително интересен – и то не само защото е първият, засягащ темата за пътуване до Червената планета. Сценарият следва едноименния роман на Алексей Толстой, в който по много особен начин са преплетени ранната съветска пропаганда за класовата борба (срещу марсианската аристокрация!), любовна история, класическа научна фантастика и дори нотки от теософията на влиятелната окултистка Елена Блаватска. Филмът е черно-бял, ням (но с хубава музика), изпълнен с особена носталгия по едни отдавна отминали времена, патетиката на комунистическата идеология и много, много интересни сцени от фантасмагорично-епичните борби за властта над Марс.

Flash Gordon’s Trip To Mars (1938)

Съветският съюз изпреварва САЩ както в изпращането на първия човек в орбита, така и в заснемането на първия филм за Марс. Американците обаче наваксват зашеметяващо бързо и в двете направления. Flash Gordon's Trip to Mars е втората част от киносериалите (отдавна изчезнал жанр) за интергалактическия англосаксонски герой Флаш Гордън, който в случая трябва да открие откъде биват излъчвани зловещите лъчи, разрушаващи американските мегаполиси. Разбира се, заплахата идва от Марс, където старият враг на Гордън – злият Минг, е обединил сили с вещицата – кралица на Червената планета. Забележете – обитателите на Марс все още са хуманоиди, а управлението на планетата – монархия.

Война на световете (1953)

Разбира се, първата екранизация на "Война на световете" не предизвиква масовата паника, в която се превръща легендарният радиотеатър през 1938, при излъчването на който стотици слушатели са убедени, че слушат новини за истинско извънземно нападение над планетата. Филмът от 1953 обаче е впечатляваща за времето си продукция – цветна и наситена с най-добрите тогава визуални ефекти. Той е и сред първите кинопродукции, представящи марсианците като агресивна, нечовешка и до голяма степен – неразбираема в намеренията си раса, желаеща да ни унищожи. Това ще бъде и основна тема в научната фантастика десетилетия наред.

Invaders From Mars (1953)

Този филм се появява малко преди "Война на световете" и залага на значително по-постна и базова история. Въпреки това е достатъчно интересен, защото е цветен сай-фай (може би дори хорър по тогавашните разбирания) и развива идеята за марсианците като зловредна раса инопланетяни, готвещи нахлуване в Америка. Те атакуват в летящи чинии (много популярна за 50-те тема), приличат на блатни чудовища и промиват мозъците на отвлечени хора, превръщайки ги в командвани дистанционно зомбита. Всъщност всяка от тези теми ще бъде развивана в следващите десетилетия.

Зов за завръщане (1990)

Може и да сте забравили, но един от най-великите сай-фай екшъни се развива тъкмо на марсианската повърхност. Филмът на особено големия Пол Верховен ни праща в имагинерно бъдеще, когато Марс (както и много други планети) вече са успешно колонизирани от хората и между тях вървят сложни социополитически отношения, включващи обичайните безнравствени корпорации, безчовечни правителства и партизански движения. Дървен по съвременните стандарти, но невероятно въздействащ някога, "Зов за завръщане" взима "Оскар" и бетонира Арнолд Шварценегер като първостепенна холивудска звезда.

Марсиански атаки (1996)

Недолюбван и от критиката, и от феновете при дебюта си през 1996, днес виждаме "Марсиански атаки" като наивна фантастична комедия, наблъскана с холивудски големци (Джак Никълсън играе президента на САЩ, виждаме още Пиърс Броснан и дори младата Натали Портман), евтини шеги и компютърно генерирани зелени марсианци, които продължават да изглеждат адски симпатични в диаболичната си некадърност. Сюжетът? Не сме уверени, че има такъв – встрани от клишето за нахлуващите в Америка извънземни с планове за пълно затриване на човечеството.

Ghosts Of Mars (2001)

Без съмнение един от по-слабите филми на хорър грандмайстора Джон Карпентър, Ghosts Of Mars си заслужава гледането, защото е много неподправено забавен екшън, блестящ съмнително с мъжкарския дует Джейсън Стейтъм/Айс Кюб и представляващ колкото стандартна история със стражари и апаши, които по стечение на обстоятелствата обединяват усилия, толкова и приятно раздвижена сай-фай драма.
Има и почти напълно тераформиран Марс, и древни останки, и извънземни сили, завладяващи човешки тела. Какво повече?

DOOM (2005)

Така де, не можете да очаквате филм, направен по видеоигра от шутър жанра, да бъде шедьовър от ранга на "Соларис" на Тарковски, нали? Няма и как иначе. DOOM е сай-фай приключение, едно голямо кино стрелбище без особен смисъл, но пък с доста специални ефекти, злокобно приведени марсиански изверги, чудовищните бицепси на Дуейн Джонсън – Скалата и много пълзене по сумрачни коридори. Който е играл играта, ще осъзнае тръпката в тези думи.

Джон Картър (2012)

Много, много особено включване в марсианската тематика. Най-вече защото е базирано на поредицата Barsoom на писателя Едгар Бъроуз – бащата на Тарзан, творил по времето на други бележити фантасти като Робърт Хауърд. Затова и героят Джон Картър е същински Конан Варварина, но на планетата Марс, която пък комбинира по много специфичен начин Дивия запад, варварска Европа и трудно обяснимо извънземно състояние на нещата. Шумен, цветен и надъхан до последната минута, Джон Картър е далеч от велик, но пък е интересен поглед върху вечната марсианска тематика.

Марсианецът (2015)

Без съмнение визуално най-въздействащият от всички филми за Марс, правени до момента. Може би и най-добрият. Въпреки противоречивите мнения относно фактологията и научната обосновка на много от онова, което се случва в "Марсианецът", продукцията се оказа адски въздействаща, достатъчно правдоподобна и почти сигурно – подготвяща ни психически за онова, което ще видим само след няколко години. Защото този филм засяга – много пряко и много ясно, идеята за първата човешка мисия до Червената планета, всички непредвидими обстоятелства, свързани с нея… и какво и колко сме готови да рискуваме заради идеята за колонизация.