През лятото на 2011 г. бях в Германия на двуседмично обучение в "другия" Франкфурт - Одер. Третият по големина град в провинция Бранденбург всъщност е доста заспало място, където трудно можеш да откриеш големи магазини или интересни оферти. При едно от отскачанията ми в Берлин обаче се натъкнах на невероятно предложение - пуснатия неотдавна сензор Kinect се продаваше с намаление от 50 процента във веригата Media Markt. Развълнуван, попитах продавача каква е уловката.

"Няма уловка, просто го намалихме", отвърна ми той. "Стига бе, та това е най-горещата джаджа на пазара", невярващ си казах аз и бръкнах в джоба, за да не пропусна златната възможност.

Години по-късно, сядайки да пиша тази статия, си мисля, че мениджърите на Media Markt са били доста, доста прозорливи хора.

В края на миналия месец Miсrosoft официално призна, че повече няма да произвежда, продава и поддържа motion (движение) контролера. Когато преди малко повече от седем години се появи на пазара, Kinect се продаваше невероятно бързо и се превърна във феномен, който генерира страхотен интерес, без реално да предлага интересни игри. Сериозните геймъри открито се мръщеха на аксесоара, но шефовете на Microsoft бяха готови да го преглътнат, стига сензорът да бъде в състояние да привлече тълпи нови не толкова запалени по гейминга потребители, както направи това преди години Wii. Нищо подобно обаче не се случи и Kinect много бързо се превърна в събиращ прах аксесоар.

Началото беше почти обещаващо

Kinect измина доста дълъг път от първоначалния си анонс под името Project Natal на Е3 2009 до сегашния си статус на поредната записка в дългата графа с провали на Microsoft. Според рекламата на компанията в навечерието на неговата премиера вградените в контролера сензори позволяват управлението чрез него от цели 3.5 метра разстояние, както и възможността да регистрира вашите движения от почти всеки един ъгъл.

Две са нещата, които заслужават внимание тук. Преди всичко това е системата за проследяване на движенията, която следи цели 20 сгъвки на вашето тяло, така че да възпроизведе направените с тях движения на екрана. Проблемът е, че въпреки че е в състояние да следи до шестима играчи, системата позволява само на двама да играят едновременно. Това все още разрешава игри от типа split screen (два играчи, всеки гледа собствената си половина от екрана), но пък автоматично изключва възможността да изиграете Split/Second заедно с няколко приятели. Другият важен момент бе наличието на вграден микрофон, който е по-добър от този в Wii Speak например. Той разпознава команди и поддържа чат през XBOX Live, така че може да се използва едновременно като средство аз управление и комуникация. Освен това микрофонът е снабден и с функция за изолиране на ехото и страничния шум, която позволява по-изчистени команди. Въпреки това бързият възход на чат приложенията и мобилните телефони направи и тази функция излишна и както Nintendo се убеждава и днес, геймърите не обичат да бъдат ограничавани в начините, по които комуникират, докато играят.

Нищо подобно не се случи

Безспорно демонстрираните на Е3 2010 неща бяха интересни, но за да спечели вниманието на истинските геймъри, на новия контролер бяха необходими по-сериозни заглавия. В крайна сметка всяка една готина игра вече може да се играе с геймпад или клавиатура и мишка, така че тук Microsoft и разработчиците трябваше доста да се постараят. За да привлече повече геймъри, Kinect трябваше да революционизира начина, по който се играят игри, при това не онези лежерни заглавия, с които може да впечатлите приятелката си или да разсмеете малката си сестричка, а нещо наистина сериозно.

В началото Kinect игрите на практика бяха два вида, и двата напълно немощни в опитите си да предизвикат интерес към джаджата. От една страна, заглавия като Skyrim, Mass Effect 3 и Forza Motorsport 4 бяха рекламирани с девиза Better with Kinect и на момента целокупната геймърска общност просто забрави тази странична функционалност. Другият вид бяха заглавия, създадени специално за контролера, но и там не се появи дори един задължителен хит. Kinect Adventures, Gunstringer и Wreckateer са забавни за малко и в компания, но трудно могат да се съревновават за място в колекцията на запалените геймъри.

Хроника на една предизвестена смърт

Само половин година след появата на Xbox One Microsoft се отказа от задължителния сензор, който към този момент просто оскъпяваше излишно конзолата и не носеше никаква стойност. Официалното изявление на Microsoft относно новия модел Xbox One, който вече ще бъде без Kinect, бе, че става въпрос за избор. Това, разбира се, беше лъжа. При това дори още по-безочлива, отколкото изказването "Колкото и да сме развълнувани от появата на новия модел, все пак Xbox One с Kinect си остава най-доброто". Да не говорим, че само три месеца по-рано компанията се опита да убеди все още колебаещите се потенциални купувачи, че "няма никакви планове" да пусне версия на конзолата си без сензора. С други думи, купете си Xbox One, защото няма смисъл да чакате промяна, която няма да дойде.

Новото решение на Microsoft остави горчив вкус в устата на мнозинството от онези 5 милиона души, които си купиха конзолата досега на по-висока цена и с безсмислен аксесоар, който няма да ползват. Софтуерният гигант очевидно изчака до последния възможен момент, надявайки се, че онлайн шутърът Titanfall ще се окаже способен да привлече още купувачи, но след като това не стана - поне не в размера, на който компанията се надяваше, - а Kinect Sports Rivals достигна едва 61 пункта в Metacritic, на Microsoft стана ясно, че повече време за губене няма.

Изваждането на Kinect от Xbox One със сигурност заби може би последния пирон в ковчега, защото, осъзнавайки, че разпространението му ще бъде значително ограничено, дори и малцината разработчици, които имаха желание да го ползват в игрите си, бързо загубиха ентусиазъм.

Историята обича да се повтаря

Sony със сигурност няма да забрави злополучната премиера на PlayStation 3 и невероятната цена от 600 долар, която конзолата носеше тогава. Това коства на японската компания изоставане в началото на седмото конзолно поколение, което обаче по-късно бе компенсирано благодарение на невероятните ексклузиви, които излязоха за PS3. Сега изглежда очевидно, че Xbox One се опитва да се оформи по подобие на PS4 просто за да могат двете конзоли да изглеждат съпоставими. Не е лесно, разбира се, защото Microsoft вече направи доста грешки. Sony окуражи геймърите да си купят камерата към PS4 заради иновациите, предлагани от Twitch и Playroom, Xbox One се появи със задължителна камера и получи поддръжка на Twitch месеци след премиерата си. С махането на Kinect двете конзоли постигнаха паритет в цената, но грубата грешка бе направена и коства на Microsoft цялото поколение.

Макар и закъсняло, все пак решението на Microsoft да направи крачка назад, вместо да продължи да си затваря очите и да повтаря, че Kinect е страхотен, е добро за геймърите. Жалко само за онези, които гласуваха ранно доверие на Xbox One и в голяма степен се оказаха горди собственици на парче хардуер без смисъл, приложение и бъдеще. Като много иновативни идеи, тази също изглеждаше по-готина на чертожната дъска, отколкото на практика.