Алгоритъм за лов на астероиди, който ще бъде приложен в 10-годишното изследване на обсерваторията "Вера К. Рубин", откри първия потенциално опасен астероид, доказвайки възможностите на алгоритъма преди откриването на обсерваторията.

Астероидът е 2022 SF289, космическа скала с дължина 180 метра, която в момента се намира на около 4 астрономически единици от Земята (т.е. 4 пъти по-голямо разстояние от това, на което Земята се намира от Слънцето). Но астероидът профучава покрай Земята от противоположната страна на орбитата си, което го класифицира като потенциално опасен астероид (или ПОA).

ПОA е полезен термин за учените, но лош за обществеността. "Потенциално опасен" означава само че има някаква вероятност обектът да се сблъска със Земята, поради което си струва да бъде наблюдаван. Миналия месец астероид с дължина 480 метра премина покрай Земята. "Потенциално опасните" астероиди са обичайни пришълци в земната част на Слънчевата система. Въпреки тревожното си име те обикновено не представляват заплаха за Земята. Според Лабораторията за реактивно движение на НАСА те са астероиди, които се считат за достатъчно големи, за да оцелеят при преминаване през атмосферата на нашата планета и да причинят регионални (или по-големи) щети на земята.

Това, което е важно за 2022 SF289, не е, че е опасен, а че е забелязан от нов алгоритъм, наречен HelioLinc3D. Неотдавнашното забелязване на астероида показа, че алгоритъмът може да открива близки до Земята астероиди с по-малко наблюдения в сравнение с традиционните методи. Тъй като обсерваторията Рубин все още не е пусната в действие, HelioLinc3D беше тестван с помощта на изследването ATLAS на Хавайския университет.

"Демонстрирайки реалната ефективност на софтуера, който обсерваторията ще използва за търсене на хиляди все още неизвестни потенциално опасни астероиди, откриването на 2022 SF289 прави всички нас по-безопасни", заяви Ари Хайнце, учен и изследовател в обсерваторията "Рубин" и Вашингтонския университет и главен разработчик на новия алгоритъм, в съобщение на университета.

Най-голямото постижение на бъдещата обсерватория е 10-годишното изследване на пространството и времето, което ще прави снимки на нощното небе около веднъж седмично. Обсерваторията е разположена високо в чилийската пустиня Атакама, което ѝ осигурява ясен изглед към Космоса без особени атмосферни изкривявания или светлинно замърсяване.

Очакваше се обсерваторията да отвори врати през 2022 г., но беше възпрепятствана от проблеми като пандемията от Ковид-19. Сега се планира тя да започне работа през 2025 г. Изследването ще разчита на 3.2-гигапикселова (това е 3.2 милиарда пиксела) камера за заснемане. С диаметър 1.68 м и дължина 3.05 м тя е най-голямата цифрова камера, създавана някога.

Снимка: Unsplash

Виж още: Samsung Smart мониторите – иновативни технологии и модерен лайфстайл