Болестта на сребърните листа е проклятие за различни растителни видове от круши до рози и рододендрони. Заразявайки листата и клоните им, гъбичката Chondrostereum purpureum може да бъде фатална за растението, ако не се лекува бързо.

Освен риска от загуба на случайни розови храсти гъбичното заболяване никога не е било считано за проблем за хората. Досега.

В това, което изследователите предполагат, че е първият докладван случай от този вид, 61-годишен индийски миколог изглежда се е заразил с доста сериозен случай на болестта на сребърните листа, открита в собственото му гърло, предоставяйки рядък пример за патоген, който привидно прави огромен скок през цели царства в дървото на живота.

Наскоро публикувано проучване на случай описва пациент от източната част на Индия, който се явява в медицински център с кашлица и дрезгав глас, умора и затруднено преглъщане. Компютърната рентгенова томография на врата му разкрива гноен абсцес до трахеята.

Лабораторните тестове не откриват никакви бактерии, които да предизвикват безпокойство, но специална техника за оцветяване на гъбички разкрива наличието на дълги, подобни на корени нишки, наречени хифи.

Гъбичните заболявания не са рядкост при хората, въпреки че от милионите познати видове само няколкостотин са способни да ни причинят голяма вреда. Гъбичките от типа "пръстен червей", "стъпало на атлет" и "млечница" обикновено се настаняват във влажните участъци на кожата ни, което ни дразни.

Понякога, особено при хора с компрометирана имунна система, гъбичките, които обикновено се хранят с гниеща растителност, като например видовете Aspergillus, могат да заразят по-дълбоки части на тялото ни.

Тази конкретна инфекция обаче не приличаше на нито една от тях, което накара медицинските специалисти да потърсят съвет от референтния и изследователски център за гъбички на Световната здравна организация, който идентифицира малко вероятния заподозрян по неговата ДНК.

Въпреки че самият той е миколог, пациентът не можел да си спомни да е работил с този конкретен вид наскоро. Работата му на терен го е довела до контакт с разлагащи се материали и други растителни гъбички, което потенциално обяснява източника на инфекцията му.

За да могат патогени от всякакъв вид да се загнездят в гостоприемника и да започнат да се размножават, те се нуждаят от подходящи инструменти. Това включва осигуряване на подходящите хранителни вещества, както и няколко трика, за да се справят с това, което по същество е враждебна среда, склонна да ги разкъса на парчета с всички видове химически оръжия и агенти убийци.

Поради това изключително рядко се случва гъбички, приспособени да прокарват хифите си през листата и стъблата, да успеят да направят същото в нашата плът.

Фактът, че пациентът в този случай изглежда е имал напълно функционираща имунна система, без признаци да приема имуносупресори, да има ХИВ, диабет или каквото и да е хронично заболяване, го прави още по-объркващ. Ако не и малко притеснително.

"Човешките патогени, преминаващи през различни царства, и техните потенциални растителни резервоари имат важни последици за появата на инфекциозни заболявания", пишат авторите на изследването в доклада си.

Докато бактериалните видове супербактерии и новите вируси, появяващи се от животинските популации, редовно привличат вниманието ни, рядко се замисляме за болестите по растенията сред нас. Фактът, че това очевидно може да се случи, го прави област, която заслужава внимание. Особено гъбичките представляват значителен риск - сходствата в тяхната биохимия и тази на животните превръщат разработването на подходящи ваксини и терапии, които могат да предотвратят или овладеят инфекцията, в истинско предизвикателство.

За щастие в този случай редовното дрениране и двумесечен прием на обичайно противогъбично средство е свършило работа. След две години контролни прегледи пациентът все още е добре и няма признаци за повторна инфекция.

Едва ли някога ще разберем защо такава случайна инфекция се е зародила на първо място и остава неизвестно дали ще видим отново подобна на нея.

Снимка: Unsplash

Виж още: Експерт твърди, че Алцхаймер всъщност може да не е мозъчно заболяване