В свят, в който технологиите и иновациите се развиват с бързи темпове, дискусиите за колонизирането на Марс завладяха общественото въображение. Тези дискусии, водени от влиятелни личности като Илон Мъск, често представят Марс като потенциално убежище за човечеството в случай на катастрофални събития на Земята. Астрофизикът Адам Бекер обаче оспорва този популярен разказ, като твърди, че подобни идеи са по-скоро фантазия, отколкото осъществима стратегия. Пред лицето на потенциалните апокалиптични сценарии на Земята Бекер смята, че нашата планета, дори и да бъде опустошена, би останала много по-пригодна за живеене от студените и безплодни пустини на Марс.

Илон Мъск, визионер и главен изпълнителен директор на SpaceX, никога не се е въздържал да изрази амбицията си да превърне човечеството в многопланетен вид. Централно място в тази визия заема колонизирането на Марс, който често е представян като спасителна лодка в случай на земни катаклизми. Адам Бекер, уважаван астрофизик и автор, обаче смята тази идея за ярък пример за технологичен оптимизъм, който е откъснат от физическата реалност на космическата колонизация. В откровено интервю за Rolling Stone Бекер не пести думи, като нарича идеята „едно от най-глупавите неща, които човек може да каже“.

Критиката на Бекер се корени в самата непрактичност на установяването на устойчиво човешко присъствие на Марс. Марсианската среда представлява непреодолимо предизвикателство, което я прави далеч по-малко жизнеспособна в сравнение с повредената Земя. Макар че целите на Мъск са похвални със своята амбиция, Бекер твърди, че те не отчитат присъщите трудности при адаптирането на човешкия вид към свят, който по своята същност е враждебен и безпощаден.

За да подкрепи доводите си, Адам Бекер представя три екстремни сценария: сблъсък с астероид, подобен на този, унищожил динозаврите, глобална ядрена война и внезапно изменение на климата. При всяко от тези ужасни обстоятелства Бекер твърди, че Земята все пак ще бъде по-приспособима от Марс. Това е така, защото въпреки значителните разрушения Земята би запазила основни елементи като дишаща атмосфера, подходяща гравитация, достъпна вода и естествена защита от вредна радиация.

На Марс животът ще бъде затворен в куполи под налягане и всяка повреда в критичните системи ще доведе до незабавна катастрофа. И обратното, на Земята, дори и след планетарна катастрофа, все още може да се съхраняват остатъци от живот, способни да се възстановят и регенерират.

На свой ред, Мъск си представя Марс, преобразен от човешката изобретателност: взривяване на ядрени бомби на полюсите, разполагане на гигантски огледала в космоса и изграждане на оранжерии с контролиран климат.

Дори да се освободят всички запаси от CO₂, атмосферното налягане ще достигне само 7% от земното, което е недостатъчно за оцеляване без костюми под налягане. Огромните разходи за транспортиране на материали, храна, вода и хора на разстояние 65 милиона километра правят начинанието плашещо.

Бекер стига до заключението, че инвестирането в Марс с цел оцеляване е равносилно на това да изоставиш разрушена болница, за да оцелееш в радиоактивна пустиня без кислород. „По-добре да запазим планетата си, дори и ранена, отколкото да се изселим в гигантска открита камера под налягане“, твърди той. Без надежден междупланетен план Б фокусът трябва да остане върху опазването на тази синя планета, която е единственото известно убежище за живот.

Снимка: Unsplash

Виж още: Не, това не е магия: учени от Оксфорд създадоха светлина от тъмнина