Ако някога сте се занимавали с нещо в областта на астрономията - ако сте изнасяли открити лекции, работили сте като доброволец на събитие за наблюдение на затъмнение, писали сте материали за небето - в някакъв момент ви се е налагало да предупреждавате хората да не гледат директно към слънцето.

Необходимостта от такива предупреждения, разбира се, е най-голяма по време на слънчевите затъмнения, когато хората са склонни към недобросъвестни наблюдения на слънцето. Суровата, нефилтрирана слънчева светлина е толкова интензивна, че всъщност може да изгори малки дупчици в ретината ви, което е доста добра причина да не гледате директно към слънцето. По принцип това не може да доведе до пълна, трайна слепота, но да направите нещо, което да предизвика изгорели слепи петна по очите ви, определено не се препоръчва от офталмолозите.

Така лесно можете да си представите колко много се увеличават тези щети, ако използвате някакво оптично средство, например бинокъл или, не дай си боже, истински телескоп. Смисълът на тези инструменти е да събират повече светлина от небето, подобно на кофа, събираща дъждовна вода, за да направят слабите обекти по-ярки.

Като се има предвид, че Слънцето е буквално най-яркият обект в цялото небе, дори скромното увеличаване на светлината от бинокъла или телескопа ще превърне този ярък обект в горелка. Това е същият принцип, който стои зад използването на увеличителни лещи или огледала за разпалване на пожари. Никога, ама никога не гледайте слънцето с помощта на астрономически инструмент, освен ако не искате да разберете какво е усещането да гледате в цевта на активен фазер. (Единственото изключение е, ако инструментът е правилно филтриран.) И не забравяйте, че повишената яркост е вредна не само за очите ви - тя може да бъде разрушителна и за деликатните сензори и инструменти на телескопа.

След това въведение е любопитно да научим как астрономите използваха космическия телескоп "Хъбъл", за да погледнат слънцето - буквално.

Това става с т.нар. спектрограф за изображения на космическия телескоп (STIS) - камера, която летя до "Хъбъл" на борда на космическата совалка "Дискавъри" през 1997 г. и работи и до днес.

Слънцето е много по-голямо от зрителното поле на телескопа, така че инженерите програмираха "Хъбъл" да извърши серия от много малки движения, за да сканира слънцето, като направи серия от експозиции за части от секундата, за да картографира нашата звезда в мозайка. От своя страна спектографът има филтри, които блокират видимата светлина и пропускат само част от "далечната" ултравиолетова светлина, като по този начин гарантират, че върху сензорите попада необходимото количество слънчева светлина. Погледът на "Хъбъл" към Слънцето позволи на инженерите и учените да видят как точно се отразява светлината в телескопа - което е полезно както за насочването на телескопа, така и за анализа на бъдещи научни изображения.

Изображенията, които инженерите получиха, бяха пълни с дефекти и артефакти - такъв ярък източник би разкрил множество несъвършенства във всяка камера. Някои от кадрите дори пропуснаха и Слънцето, но като цяло бяха достатъчни, за да се създаде малко странно изображение на нашата звезда. Това е първото в историята изображение на Слънцето, получено в далечната ултравиолетова светлина, и предшества специализираните космически слънчеви обсерватории на НАСА, като например Обсерваторията по слънчева физика и хелиофизика.

Снимка: Unsplash/G. Schneider

Виж още: Изправени сте пред голямо житейско решение? Математиката казва, че трябва да използвате правилото за 37-те процента