Тъмните петна на тази снимка от "Марс Експрес" на ЕКА са отличителен знак за "паяци", разпръснати в южната полярна област на Марс. Тези малки особености се образуват, когато газът въглероден диоксид се нагрява под въздействието на слънчевата светлина и пробива плочи от покриващ лед, като гравира разклонени канали в повърхността и изтегля тъмен материал нагоре към повърхността, за да образува тъмни петна.
Много такива петна могат да се видят в тъмната област вляво на кадъра, която се намира в покрайнините на част от Марс, наречена Град на инките. Причината за това име е ясна, тъй като линейната, почти геометрична мрежа от хребети напомня за руините на инките.
Тези малки тъмни фигури се образуват, когато пролетното слънце падне върху слоеве въглероден диоксид, отложени през тъмните зимни месеци, а не са истински паяци. Слънчевата светлина кара леда от въглероден двуокис в долната част на слоя да се превърне в газ, който впоследствие се натрупва и пробива плочите на леда. Газът се освобождава през марсианската пролет, като повлича тъмния материал към повърхността и раздробява ледени пластове с дебелина до един метър.
Появяващият се газ, наситен с тъмен прах, се изстрелва нагоре през пукнатини в леда под формата на високи фонтани или гейзери, след което пада обратно и се утаява на повърхността. Така се образуват тъмни петна с диаметър между 45 м и 1 км. Същият процес създава характерни "паякообразни" шарки, гравирани под леда - и така тези тъмни петна са предупредителен знак, че под тях може да се крият паяци.
Друг от марсоходите на ЕКА, ExoMars Trace Gas Orbiter (TGO), е заснел особено ясно паякообразните шарки (вж. по-долу). Паяците, заснети от TGO, се намират близо до, но извън района, показан на това ново изображение от Марс Експрес. Изгледът на Марс Експрес показва тъмните петна на повърхността, образувани от изтичащите газ и материал, докато перспективата на TGO също така улавя паяжинообразните канали, които са издълбани в леда отдолу.
Гореспоменатите тъмни петна могат да се видят навсякъде на изображението от "Марс Експрес", пълзящи по високи хълмове и обширни плата. Повечето от тях обаче могат да се видят като малки петна в тъмния регион вляво, който се намира в покрайнините на част от Марс, наречена Град на инките. По-известен като Angustus Labyrinthus, Градът на инките е открит през 1972 г. от сондата "Маринър 9" на НАСА.
Тази нова гледка към Града на инките и неговите скрити паякообразни обитатели е заснета от стереокамерата с висока резолюция на "Марс Експрес".
Все още не сме сигурни как точно се е формирал Градът на инките. Възможно е с течение на времето пясъчните дюни да са се превърнали в камък. Може би материал като магма или пясък се просмуква през напукани листове марсианска скала. Или пък хребетите може да са "ескери" - извиващи се структури, свързани с ледниците.
Изглежда, че "стените" на Града на инките са част от голям кръг с диаметър 86 км. Поради това учените предполагат, че "градът" се намира в голям кратер, който се е образувал, когато скала от Космоса се е разбила в повърхността на планетата. Този удар вероятно е предизвикал разломи в околната равнина, които след това са били запълнени с издигаща се лава и оттогава са се износили с времето.
Към средната част на изображението пейзажът се променя донякъде, като големи кръгли и овални вихри създават ефект, напомнящ мрамор. Смята се, че този ефект се получава при износване на слоестите отлагания с течение на времето.
В дясната централна част на кадъра се намират няколко забележителни стръмни, с плосък връх могили и хълмове, които се издигат на повече от 1500 м над околния терен. Те се образуват, когато по-мекият материал ерозира с течение на времето от потоци от вятър, вода или лед, оставяйки след себе си по-твърдия материал, който образува тези хълмове.
Земята вдясно (на север) става все по-покрита с гладък, светъл прах. Тук могат да се видят някои следи от паяци, разпръснати по платото, които се крият сред различни каньони и корита.
Снимка: Unsplash/ESA/DLR/FU Berlin
Виж още: Създадоха натриева батерия, способна да се зарежда бързо само за няколко секунди