Индийската космическа агенция успя да приземи космически апарат на южния полюс на Луната - мисия, която може да допринесе за космическите амбиции на Индия и да разшири познанията за лунния воден лед - потенциално един от най-ценните лунни ресурси.

Ето какво се знае за наличието на замръзнала вода на Луната - и защо космическите агенции и частните компании виждат в нея ключ към създаването на лунна колония, лунен добив и потенциални мисии до Марс.

Досега Съветският съюз, Съединените щати и Китай са единствените три държави, които успешно са осъществили меко кацане на Луната. Още през 60-те години на миналия век, преди първото кацане на "Аполо", учените предполагат, че на Луната може да има вода. Пробите, които екипажите на "Аполо" върнаха за анализ в края на 60-те и началото на 70-те години, се оказаха сухи.

През 2008 г. изследователи от университета Браун изследват отново тези лунни проби с помощта на нова технология и откриват водород в малки топчета вулканично стъкло. През 2009 г. инструмент на NASA на борда на сондата "Чандраян-1" на Индийската организация за космически изследвания откри вода на повърхността на Луната.

През същата година друга сонда на NASA, която попадна на южния полюс, откри воден лед под повърхността на Луната. По-ранна мисия на NASA, Lunar Prospector от 1998 г., е открила доказателства, че най-високата концентрация на воден лед е в затънтените кратери на южния полюс.

Учените се интересуват от джобовете от древен воден лед, тъй като те могат да предоставят данни за лунните вулкани, материала, който кометите и астероидите са доставили на Земята, и произхода на океаните.

Ако водният лед съществува в достатъчни количества, той може да бъде източник на питейна вода за изследване на Луната и да помогне за охлаждане на оборудването. Той може също така да се разгражда, за да се произвежда водород за гориво и кислород за дишане, което би подпомогнало мисиите до Марс или лунния добив. Договорът на ООН за космическото пространство от 1967 г. забранява на всяка държава да претендира за собственост върху Луната. Няма разпоредба, която да спира търговските операции.

Ръководеното от САЩ усилие за установяване на набор от принципи за изследване на Луната и използване на нейните ресурси - Споразуменията "Артемида" - наброяват 27 подписали ги страни. Китай и Русия не са ги подписали.

Опитите за кацане на Луната са се проваляли и преди. Руският апарат "Луна-25" трябваше да кацне на южния полюс тази седмица, но излезе от контрол при захода и се разби преди да кацне. Южният полюс - далеч от екваториалния регион, към който са били насочени предишните мисии, включително кацанията на "Аполо" с екипаж - е пълен с кратери и дълбоки пропасти.

Индийският луноход направи първите си стъпки по лунната повърхност ден след като страната влезе в историята, като стана първата, която кацна в близост до южния полюс. Предишна индийска мисия не успя да се приземи безопасно през 2019 г. в близост до района, към който бе насочена "Чандраян-3". Кацането съвпада с началото на лунния ден - едно денонощие на Луната се равнява на 28 дни на Земята, и това означава, че спускаемият апарат и луноходът ще разполагат с 14 дни слънчева светлина, за да заредят батериите си. След настъпването на нощта те ще се разредят и ще спрат да работят. Все още не е ясно дали те ще се върнат към живот, когато започне следващият лунен ден.

И Съединените щати, и Китай са планирали мисии до южния полюс.

Снимка: Unsplash

Виж още: Колко далече е всъщност Луната от Земята?