Казват, че боклукът на един човек е съкровище за друг, но парче „камък“, използвано за подпиране на вратата в продължение на десетилетия, е съкровище според почти всички стандарти.

Жена открила 3.5-килограмовия камък в коритото на поток в югоизточна Румъния, донесла го у дома и го използвала като нещо, с което да подпира врата. Находката ѝ се оказала едно от най-големите непокътнати парчета кехлибар в света. Стойността му: около 1.1 милиона долара.

В Румъния парчета кехлибар могат да бъдат открити около село Колти в пясъчник от бреговете на река Бузъу, където се добива от 20-те години на миналия век. Известен като руманит, този кехлибар е известен и ценен заради широката си гама от дълбоки, червеникави нюанси. Възрастната жена, която е открила това конкретно късче руманит, е живяла в Колти, където то е изпълнявало толкова скромна функция, че е било пропуснато дори от крадци на бижута, които някога обрали дома ѝ.

След смъртта на жената през 1991 г. роднина, който е наследил дома ѝ, заподозрял, че предметът за подпиране на вратата може да е нещо повече от това, което изглежда на пръв поглед. След като научил какво притежава, той продал кехлибара на румънската държава, която го оценила от експерти в Историческия музей в Краков, Полша. Според тези експерти кехлибарът вероятно е на възраст между 38 и 70 милиона години.

„Откритието му е от голямо значение както на научно, така и на музейно ниво“, казва Даниел Костаче, директор на Провинциалния музей в Бузъу.

Класифициран като национално съкровище на Румъния, кехлибарът се намира в Провинциалния музей в Бузъу – окръга, в който е открита реликвата – от 2022 г. насам. Откритието наподобява това на мъж в американския щат Мичиган, който използва голямо парче скала като подпора за врата само за да открие десетилетия по-късно, че държи вратите си на място с метеорит на стойност 100 000 долара.

Кехлибарът е дървесна смола от милиони години назад. С течение на времето силно вискозното вещество се вкаменява в твърд, топъл материал, широко разпознаваем като скъпоценен камък. Над земята дървесната смола може да действа като лепкав капан, събирайки впечатляващо непокътнати екземпляри от популацията на безгръбначните, които да изучаваме милиони години по-късно. Невероятен кехлибар на 112 милиона години, открит наскоро в кариерата Геновева в Еквадор, е запазил поне пет разреда насекоми, включително разнообразие от мухи, гъбен бръмбар, оси и ручейник.

Той също така е открил доказателства за паякообразна дейност под формата на фрагмент от паяжина. Начинът, по който са ориентирани нишките, предполага, че мрежата може да е била изградена в стила на съвременните тъкачи на кръгове, въпреки че ѝ липсват лепкавите капчици, типични за този вид мрежи.

През 2024 г. учени в Германия и Обединеното кралство откриха кехлибар в Западна Антарктика за първи път – фосилизирана „кръв“ на древни иглолистни дървета, които някога са растели на най-южния континент на Земята преди 83 и 92 милиона години.

Наред с фосилите на корени, цветен прашец и спори находката предоставя едни от най-добрите доказателства досега, че блатиста дъждовна гора от средната креда е съществувала близо до Южния полюс и че тази праисторическа среда е била „доминирана от иглолистни дървета“, подобно на горите в Нова Зеландия и Патагония днес. Въпреки че е доста често срещан в северното полукълбо, кехлибарът е откриван само от време на време в южната половина на планетата. По време на баремския период, преди около 122 милиона години, огромни количества смола са били образувани от иглолистни дървета по целия свят, които са царували над всички растения допреди около 70 милиона години.

Снимка: Unsplash/Buzău County Museum

Виж още: Това е повратната точка, когато стареенето на тялото ви се ускорява