Китайски учени твърдят, че са направили голям пробив в технологията за ракетно задвижване, който потенциално може да им позволи да създадат следващо поколение „стелт“ ракети, способни да променят скоростта си във въздуха и да избягват откриването им от системите за ранно предупреждение.

На този етап обаче технологията не е тествана. Вместо това новите открития са получени с помощта на компютърни модели.

Твърди се, че съобщеният напредък е вдъхновен от неизправностите в космическия кораб на Boeing, които „заклещиха“ двойка астронавти на НАСА на Международната космическа станция (МКС) миналата година. „В ироничен обрат на решаването на космически проблеми китайските изследователи са превърнали едно продължително главоболие на НАСА в революционен пробив в областта на задвижването, който може да предефинира съвременното военно дело и космическите пътувания, съобщават китайските медии.

През юни 2024 г. астронавтите Буч Уилмор и Суни Уилямс попадат в капан на МКС, след като капсулата Boeing Starliner, с която пристигат, има множество проблеми и по-късно е върната на Земята без екипаж. Това превърна нещо, което се очакваше да бъде приблизително едноседмично космическо пътуване, в продължаваща 10 месеца мисия, която се очаква да приключи окончателно в средата на март, когато двойката астронавти трябва да се завърне у дома.

Основният проблем с капсулата Starliner беше, че от нея изтичаше газ хелий (на няколко места), който се използва за повишаване на налягането в ракетите с течно гориво чрез вкарване на течно гориво в реакционната камера. Това означава, че то трябва да се съхранява самостоятелно и да се изтласква през клапани, когато е необходимо, което го прави податливо на изтичане. В миналото този проблем е причинявал проблеми и на други космически кораби, включително на индийския „Чандраян-2“ и на „Ариана 5“ на Европейската космическа агенция.

В проучване, публикувано на 10 февруари в китайското списание Acta Aeronautica et Astronautica Sinica, изследователите съобщават, че са проектирали ракета, която директно смесва хелий с горивото в горящ двигател, като го впръсква в камерата през микроскопични пори. Това по подобен начин повишава налягането в горивото и позволява по-ефективна реакция, като същевременно намалява вероятността от изтичане. Друга съществена разлика е, че това може да се направи със смес от твърдо и газообразно гориво вместо с течно гориво, както се използва в Starliner и повечето други космически кораби, което го прави много по-евтино и надеждно.

Изследователите твърдят, че при подходящо съотношение на хелий и гориво двигателят може да генерира повече от три пъти по-голяма тяга от тази, която се създава при използване на самостоятелно гориво. Дистанционното изменение на количеството хелий, постъпващо в двигателя, теоретично може да позволи на потребителя да променя скоростта на всяка потенциална ракета по време на полет, като по този начин затруднява проследяването или прехващането ѝ от други лица.

Теоретично новият двигател би генерирал и по-малко излишна топлина. Изследователите твърдят, че отработените газове от него биха могли да бъдат с до 1600 градуса по Целзий по-хладни от тези на еквивалентна ракета. Ако двигателят се използва за създаване на ракети, това би направило оръжието почти невидимо за настоящите системи за ранно предупреждение, като например сателитите Starshield на SpaceX, които идентифицират и проследяват ракети, използвайки техните инфрачервени сигнатури.

Това не е първият случай, в който тази технология се разкрива пред света. През септември 2024 г. същата изследователска група публикува статия в американското списание Physics of Fluids, която демонстрира теоретичните възможности на този двигател (и също така подсказва, че идеята може да е възникнала преди фиаското на Starliner, като се има предвид колко време обикновено отнема публикуването на научни статии).

Въпреки това, за разлика от предишното проучване, което се фокусираше повече върху това как инжектирането на хелий може да увеличи тягата, новият документ набляга на потенциалното приложение в стелт оръжията, като подчертава способността му да избягва откриване и да избягва контрамерки.

Това обаче не е единственото потенциално приложение. Тъй като ракетите с твърдо гориво са по-евтини от ракетите с течно гориво, новият двигател би могъл драстично да намали разходите за изпращане на ракети в космоса, което би могло да промени правилата на играта, като се има предвид неотдавнашното увеличение на броя на изстрелванията в световен мащаб.

Тези разработки биха могли да помогнат на Китай да създаде своето тайно сателитно съзвездие Thousand Sails, което започва да се оформя в ниска околоземна орбита и предизвиква гнева на астрономите поради високите нива на светлинно замърсяване.

Китай също така планира да изгради човешка база на Луната до 2035 г. и ще изстреля първите си гигантски ракети за многократна употреба по-късно тази година, за да помогне за постигането на тази цел. Ако новата технология бъде включена в тази мисия, тя би могла да намали разходите и да помогне на страната да осъществи лунните си амбиции.

Снимка: Unsplash

Виж още: Ето какво може да се случи с тялото, ако игла, движеща се със скоростта на светлината, се удари в повърхността на Земята