През последните две десетилетия цветът на океаните на Земята се е променил значително и тези промени са резултат от предизвиканото от човека изменение на климата. Те не могат да бъдат обяснени само с естествената променливост и са засегнали над 56% от океаните на нашата планета - площ, по-голяма от общия процент на сушата на нашата планета.

Цветът на океаните на Земята е отражение на организмите и минералите, които се намират във водите им. Това означава, че макар тези цветови вариации да изглеждат едва доловими за човешкото око, те несъмнено показват, че морските екосистеми са в процес на промяна. Въпреки че засега не е напълно ясно какви конкретни изменения настъпват в тези екосистеми, екипът, който стои зад откритията, е сигурен, че причината е човешката дейност и нейното въздействие върху климата.

"Извършвам симулации, които от години ми подсказват, че тези промени в цвета на океана ще се случат", казва в изявление Стефани Дуткевич, съавтор на изследването и старши научен сътрудник от катедрата по науки за Земята, атмосферата и планетите и Центъра за наука за глобалните промени към Масачузетския технологичен институт. "Да видим как това се случва наистина, не е изненадващо, а плашещо. И тези промени съответстват на предизвиканите от човека промени в нашия климат."

Как океанът придобива цвета си?

Цветът на океана може да се използва като индикатор за това какво живее в горните му слоеве. Дълбоките сини води например показват липса на живот, докато зелените води показват наличието на растителни микроби, наречени фитопланктон, които съдържат зеления пигмент хлорофил.

Фитопланктонът събира слънчевата светлина и използва въглеродния диоксид за създаване на захари чрез фотосинтеза, като по този начин формира основата на океанската хранителна верига. С тях се хранят малки същества като крил, които хранят по-големи риби, а те от своя страна - морски птици и морски бозайници.

Освен че храни океаните, този процес на фотосинтеза означава, че фитопланктонът е от съществено значение за улавянето и съхраняването на въглеродния диоксид от атмосферата. Тъй като въглеродният диоксид е основен парников газ, учените внимателно наблюдават фитопланктона по повърхността на океана, за да видят как колониите от този микроорганизъм реагират на климатичните промени.

Традиционно това се прави чрез наблюдение на зеления пигмент хлорофил, който помага на фитопланктона и растенията да събират слънчевата светлина. Промените в хлорофила могат да се видят в съотношението между синята и зелената светлина, отразена от повърхността на океана - баланс, който може да се проследи с помощта на космически спътници.

Според експертите обаче определянето на тенденция, обусловена от изменението на климата, единствено чрез промените в хлорофила ще отнеме около 30 години. Затова през 2019 г. учените установиха, че чрез проследяване на по-малките изменения и на други цветове на океана могат да съкратят част от времето, за да открият сигнали за изменение на климата само с 20 години наблюдение.

В крайна сметка спътниковите данни отговарят на прогнозата на модела на парниковите газове за 20-годишна тенденция на промени в цвета на океаните в около половината от световните океани. Това показа, че тенденцията, наблюдавана днес, е нещо повече от случайна вариация, и предложи нов, както и по-бърз начин за откриване на промените в морските екосистеми, предизвикани от климатичните промени.

Снимка: NASA and Joshua Stevens/Landsat data from the U.S. Geological Survey and MODIS data from LANCE/EOSDIS Rapid Response

Виж още: Тази седмица сателит ще падне на Земята по уникален начин. Ето какво трябва да знаете