Малко са местата на Земята, които са толкова изолирани, колкото остров Триндаде - вулканично възвишение, което се намира на три-четири дни път с лодка от брега на Бразилия.

Ето защо геологът Фернанда Авелар Сантос е изненадана, когато открива тревожен знак за човешкото въздействие върху иначе недокоснатия пейзаж: скали, образувани от замърсяването с пластмаса, което плува в океана.

Сантос открива пластмасовите скали за първи път през 2019 г., когато пътува до острова, за да проучи докторската си дисертация на съвсем различна тема - свлачища, ерозия и други геоложки рискове.

Тя работила в близост до защитения природен резерват, известен като "Плажа на костенурките" - най-голямото в света място за размножаване на застрашената зелена костенурка, - когато се натъкнала на голям издатък от странно изглеждащите синьо-зелени скали. Заинтригувана, тя взела няколко от тях в лабораторията си след двумесечната си експедиция.

Анализирайки ги, тя и екипът ѝ определят образците като нов вид геоложко образувание, съчетаващо материалите и процесите, които Земята е използвала за формиране на скалите в продължение на милиарди години, с нова съставка: пластмасови отпадъци.

"Стигнахме до заключението, че хората сега действат като геоложки агент, влияейки на процеси, които преди това са били напълно естествени, като образуването на скали", казва тя.

"Това се вписва в идеята за антропоцена, за която учените говорят много напоследък: геоложката ера на човешките същества, които влияят на естествените процеси на планетата. Този вид пластика, наподобяваща скала, ще бъде запазена в геоложката история и ще бележи антропоцена."

Тази констатация е тревожна, казва Сантос, преподавател във Федералния университет на Парана, Южна Бразилия.

Тя описва Триндаде като "нещо като рай": красив тропически остров, чиято отдалеченост го е превърнала в убежище за всякакви видове - морски птици, риби, които се срещат само там, почти изчезнали раци, зелена костенурка. Единственото човешко присъствие на острова в южната част на Атлантическия океан е малка бразилска военна база и научноизследователски център.

"Чудно място е", казва тя. "Затова беше още по-ужасяващо да намерим нещо подобно - и то на един от най-важните в екологично отношение плажове".

Тя се връща на острова в края на миналата година, за да събере още екземпляри и да се задълбочи в изследването на явлението. Продължавайки проучванията си, тя открива, че от 2014 г. насам подобни скалоподобни пластмасови образувания са били докладвани преди това на места, включително на Хаваите, във Великобритания, Италия и Япония. Но остров Триндаде е най-отдалеченото място на планетата, където са открити досега.

Тя се опасява, че с ерозията на скалите те ще изхвърлят микропластмаса в околната среда и ще замърсят допълнително хранителната верига на острова.

Проучването на нея и екипа ѝ, публикувано през септември в списание Marine Pollution Bulletin, класифицира новия вид "скали", открити по света, в няколко вида: "пластигломерати", подобни на седиментните скали; "пиропласти", подобни на кластичните скали; и неидентифициран досега вид - "пластистони", подобни на магмени скали, образувани при изтичане на лава.

"Замърсяването на морето провокира промяна на парадигмата за понятията за образуване на скали и седиментни отлагания", пише нейният екип. "Човешката намеса вече е толкова широко разпространена, че се налага да се постави под въпрос какво е наистина естествено."

Основната съставка в откритите от Сантос скали са остатъци от рибарски мрежи, установяват те. Но океанските течения са донесли на острова и изобилие от бутилки, битови отпадъци и други пластмасови боклуци от цял свят.

Снимка: Federal University of Parana

Виж още: Интерактивните методи на образование - необходима стъпка от ново поколение