Днес Марс може да е сух и безплоден, но многобройни доказателства показват, че преди милиарди години по Червената планета е текла вода.

Сега нови изследвания показват, че тази вода може да е съществувала на повърхността на Марс по-кратко време, отколкото се смяташе досега. Това е така, защото овразите, наблюдавани на Марс от космически апарати като Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) на НАСА, за които досега се смяташе, че са издълбани от водния поток, вместо това може да са били създадени от експлозивно изпаряване на лед от въглероден диоксид.

Тъй като течната вода се счита за жизненоважна съставка, необходима за появата и поддържането на живи организми, резултатите могат да бъдат лоша новина за търсенето на древен микроскопичен живот на Марс.

"Това оказва влияние върху представите ни за водата на Марс като цяло, а оттам и върху търсенето на живот на планетата", казва в изявление ръководителят на екипа и планетарен изследовател от Университета в Утрехт Лонеке Рьолофс. "Резултатите от моето изследване показват, че шансът животът да е съществувал на Марс е по-малък, отколкото се смяташе досега."

Рьолофс обяснява, че атмосферата на Марс е съставена от 95% въглероден диоксид. През зимата на Марс температурите падат под минус 120 градуса по Целзий, което е достатъчно студено, за да замръзне въглеродният диоксид в марсианската атмосфера.

При замразяването си газовият въглероден диоксид може да се превърне директно в лед от въглероден диоксид, пропускайки изцяло междинната течна фаза. Подобен процес се наблюдава и на Земята, когато водните пари образуват ледени кристали, които покриват земята.

Когато с марсианската пролет настъпят по-високи температури, ледът от въглероден диоксид може да се върне в газообразна форма, направо от твърдо вещество да се превърне отново в газ, пропускайки течната фаза - процес, наречен "сублимация", който е особено силен на Червената планета.

"Процесът е изключително взривоопасен поради ниското въздушно налягане на Марс", казва Рьолофс. "Създаденото газово налягане изтласква зърната на седимента настрани, което води до разтичане на материала, подобно на отломките, които текат в планинските райони на Земята. Тези потоци могат да преобразят марсианския ландшафт - дори при липса на вода."

Учените и преди са предполагали, че геоложките структури на Марс биха могли да бъдат силно повлияни от сублимацията на лед от въглероден диоксид, но тези теории са се основавали на сателитни данни или компютърно моделиране.

Рулофс и колегите му обаче симулират условията на Марс в лабораторията, като използват своята "марсианска камера", и след това наблюдават директно сублимацията на лед от въглероден диоксид при тези условия.

"Използвайки това специализирано лабораторно оборудване, ние можехме директно да изследваме този процес със собствените си очи", казва той. "Дори наблюдавахме, че потоците от отломки, движени от лед с въглероден диоксид при марсиански условия, текат също толкова ефективно, колкото потоците отломки, движени от вода на Земята." Така течащата вода може да не е участвала в създаването на някои марсиански улеи и канали.

Снимка: Unsplash/Robert Lea/ NASA/ HiRISE

Виж още: Странни дупки на океанското дъно - портал към мистериозен свят?