Въпреки някои неотдавнашни забавяния програмата "Артемида" на НАСА все още до голяма степен е на път да установи постоянно човешко присъствие на Луната. Астронавтите на "Артемида" ще разчитат на много логистична информация, както по време на пътуването по лунната повърхност, така и за полуредовния трафик до и от Земята. За да се подготви за това, НАСА тества различни инструменти, за да осигури безопасен, прецизен и надежден продължителен престой на посетителите на Луната - и един от най-успешните скорошни експерименти на космическата агенция използва отдавна използвана тактика тук, на Земята, за да постигне първия за Луната резултат.

Според НАСА нейният лунен разузнавателен орбитален апарат (LRO), който в момента се намира в орбитата на Луната, наскоро е насочил лазерен висотомер на разстояние около 100 км отдолу към спускаемия апарат "Викрам" на Индийската организация за космически изследвания (ISRO), близо до кратера Манзин в района на Южния полюс. След като изстреля серия от пет импулса на 12 декември 2023 г., LRO записа сигнала, отразен от малък ретрорефлектор на борда на "Викрам", потвърждавайки първия успех на метода на Луната.

Измерването на времето за връщане на лазера от ретрорефлектор може да помогне за точна оценка на разстоянието и местоположението на обекта. Лазерните висотомери често се използват за проследяване на спътници над Земята, макар и в обратната посока на теста от миналия месец; импулсите обикновено се изстрелват от оборудване на повърхността към орбитални спътници, а не обратното. Ретрорефлектори са използвани и по време на мисиите "Аполо" за измерване на разстоянието между Луната и Земята - пространство, което се оказва, че всяка година се увеличава с около 2 сантиметра.

Рефлекторите на мисиите "Аполо" обаче бяха много по-големи от тези на борда на "Викрам". За сравнение лазерната ретрорефлекторна решетка на спускаемия апарат "Викрам" представлява само кръгла алуминиева рамка с диаметър 4 сантиметра. Не е необходим никакъв източник на захранване, за да върши работата си - всичко, което трябва да прави, е да чака лазерите да се отразят от някоя от осемте призми от кварцови ъглови кубове обратно към източника на лъча.

И като говорим за чакане, то беше доста голямо. Лазерният висотомер на LRO излъчва импулси, които покриват само част от лунната повърхност с ширина 9.7 метра. Пропуските между всеки импулс осигуряваха само малък шанс за действително попадане в ретрорефлектора, докато LRO пътуваше над спускаемия модул "Викрам".

Понастоящем висотомерът на LRO е единственият лазерен инструмент в орбита около Луната, така че ще са необходими още много, за да се осигурят последователни и точни измервания от ретрорефлекторите. След като те бъдат въведени обаче, бъдещите лазерни системи ще могат да се използват, за да помогнат на астронавтите на "Артемида" да кацнат в почти пълната лунна тъмнина, както и да маркират местоположението на вече кацнали космически апарати. Подобни ретрорефлекторни масиви понастоящем се използват за подпомагане на автономното свързване на товарните доставки с Международната космическа станция. Представете си ги като малки лунни въздушни контрольори, които помагат за навигацията и безопасността на астронавтите.

Снимка: NASA

Виж още: Полицията препоръчва на родителите да деактивират тази функция на iPhone