Да станеш астронавт изисква перфектно зрение, но за съжаление ефектите от престоя в Космоса могат да са причина астронавтите да се върнат на Земята с влошено зрение. Изследователи от UT Southwestern Medical Center са разработили спален чувал, който може да предотврати или намали тези проблеми.

Повече от половината астронавти на NASA, пътували до Международната космическа станция (МКС) за повече от шест месеца, са развили проблеми със зрението в различна степен. В случай от 2005 г. астронавтът Джон Филипс се завърна от шестмесечен престой в МКС с намалено зрение, като стойностите са се влошили до 20/100.

За многогодишни пътувания до Марс например това може да се превърне в проблем.

„Би било катастрофа, ако астронавтите имат толкова тежки увреждания, че не могат да видят какво правят, и това компрометира мисията“, казва водещият изследовател д-р Бенджамин Ливайн пред Би Би Си.

Течностите са склонни да се натрупват в главата, когато спите, но на Земята гравитацията ги дърпа обратно в тялото, когато станете. При ниската гравитация на пространството обаче в главата се събира повече от половин галон течност. Това от своя страна оказва натиск върху очната ябълка, причинявайки сплескване, което може да доведе до увреждане на зрението - нарушение, наречено невроочен синдром, свързан с космически полети (SANS).

За да се борят със SANS, изследователите си сътрудничиха с производителя на екипировка за работа на открито REI, за да разработят спален чувал, който пасва около талията, обхващайки долната част на тялото. След това се активира смукателно устройство, подобно на прахосмукачка, което изтегля течността към краката, предотвратявайки натрупването ѝ в главата.

Около дузина души се включиха доброволно да тестват технологията и резултатите бяха положителни. Все пак трябва да се отговори на някои въпроси, преди NASA да внесе технологията на борда на МКС, включително оптималното време, което астронавтите трябва да прекарват в спалния чувал всеки ден. Учените също така трябва да определят дали всеки астронавт трябва да използва такъв или само тези, които са изложени на риск от развитие на SANS.

Все пак д-р Ливайн се надява, че SANS вече няма да бъде проблем към момента, когато NASA е готова да отиде на Марс.

„Това е може би един от най-критичните медицински проблеми, които бяха открити през последното десетилетие за космическата програма“, казва той в изявление.

Снимка: NASA

Виж още: Войната за Луната: реален, а не холивудски сценарий