Откриха мистериозен космически сигнал в данни от 20-те години на миналия век

Десетилетна мистерия относно движението на нашата Слънчева система и може би дори свързана с произхода на живота, може да бъде разрешена благодарение на данни, събрани през 20-те години на миналия век.

Космическата фонова радиация представлява остатъци от топлината и радиацията от Големия взрив и може да се види във всяка една посока в небето. За страничния наблюдател тази радиация има почти еднаква температура навсякъде. Знае се обаче, че самата планета Земя се движи през космическата фонова радиация и поради това би трябвало да има малки, но забележими вариации в температурата. Това е така, защото както Земята, така и цялата Слънчева система, не са статични, а се движат.

В резултат би трябвало да се наблюдава един вид Доплеров ефект в тази фонова радиация, с различни температури в различни посоки. Този т.нар. температурен градиент никога не е наблюдаван в лаборатория.

Сега обаче ново изследване показва, че данни още от 20-те години на ХХ век, събрани за съвсем други експерименти, могат да са достатъчни, за да покажат, че този ефект е истински. Самите данни са продукт на стар проект, чиято задача е била да потърси обяснение на това, защо светлината може да пътува в очевидния вакум на Космоса. През XIX век учените смятали, че дори в Космоса светлината трябва да преминава през някаква среда. Сега благодарение на Айнщайн знаем, че това не е така, но междувременно учените търсили такава среда по най-различни начини. Тяхното решение, поне на теория, било приемането на съществуването на "етер" - странна субстанция, която би следвало да позволи на светлината да се движи. Мнозина учени обаче не били убедени в това и провеждали други експерименти, за да покажат, че светлината се движи с еднаква скорост навсякъде.

Сега учените от Университета на Катания в Италия се позовават на експерименти от 20-те и 30-те години на миналия век, за да открият и идентифицират едно странно движение.

"Наричаме го "необичайно", защото то е характерно за позицията ни във Вселената. То се поучава, като комбинираме движението на нашата Слънчева система, на нашата галактика и това на локалната група галактики със скорост от около 600 км/сек към голяма концентрация на материя, разположена на около 100 мегапарсека от нас", обясняват учените.

"В момента това движение също е доловимо, макар и много слабо, но в миналото, когато температурата на фоновата радиация е била по-висока, то е било значително по-силно. Ето защо то представлява един вид фонов шум, който не произлиза от конкретен локален източник. Подобно състояние може да стимулира появата на форми на самоорганизация в материята. Поради това нашето откритие може да има отношение и към проучванията на комплексния характер на произхода на живота."

На този етап всичко това са спекулации и идеята, че "сигнал" в космическата фонова радиация може да създаде живот, е просто една интригуваща концепция. Ясно е обаче, че анализът на данните, събрани от предшестващи поколения учени, е една вълнуваща перспектива, дори ако в крайна сметка се окаже, че всичко е много по-комплексно, отколкото те - или пък ние самите - са си представяли.

Вижте още: Наблюдавана отдалече, Земята изглежда само 82 процента обитаема