Всяка зима Антарктида претърпява радикална промяна. Морският лед, обграждащ континента, се разширява навън, като на практика удвоява размера на Антарктида. Но през зимите на 2016 г. и 2017 г. в средата на морския лед се отвори рядка дупка, наречена полиня - с размерите на Швейцария. И учените едва сега разбраха как се е появила тя.
Дупката е наречена полинята Мод Райз заради подводната планина, разположена под нея в море Уедъл. Според новото изследване тя се е образувала в крайна сметка благодарение на комбинацията от вятър, океански течения и подводна география, които са създали идеалните солени условия за разтопяване на морския лед.
Феноменът реално е по-стар от 2016 г. За първи път тя е идентифицирана от спътниците за наблюдение на Земята през 70-те години на ХХ век, най-вече през зимите на 1974 - 1976 г. Учените са предполагали, че полинята ще се завръща всяка зима, но това не се е случило - тя се е появявала отново само спорадично и за кратки периоди.
"През 2017 г. за пръв път от 70-те години на миналия век насам имахме толкова голяма и дълготрайна полиня в море Уедъл", казва в изявление ръководителят на изследването Адитя Нараянан, постдокторант в университета в Саутхемптън, Англия.
През 2016 г. и 2017 г. кръговото океанско течение в море Уедъл е било по-силно от обикновено. В резултат на това вълнението около възвишението Мод е донесло по-топла и солена вода по-близо до повърхността.
"Това издигане помага да се обясни как може да се стопи морският лед. Но тъй като морският лед се топи, това води до освежаване на повърхностните води, което на свой ред би трябвало да спре смесването", казва в същото изявление членът на изследователския екип Фабиен Роке, професор по физическа океанография в Университета в Гьотеборг, Швеция. "Така че, за да се запази полинята, трябва да се случва друг процес. Трябва да има допълнително внасяне на сол от някъде."
Използвайки данни от спътници, автономни плаващи съдове и маркирани морски бозайници, екипът установява, че турбулентните вихри около възвишението Мод внасят повече сол в района, която след това се пренася на повърхността чрез процес, наречен пренос на Екман. Чрез преноса на Екман водата се движи под ъгъл от 90 градуса спрямо вятъра отгоре и влияе на океанските течения.
"Отпечатъкът от полинята може да остане във водата в продължение на няколко години след образуването ѝ", казва членът на изследователския екип Сара Гиле, професор в Калифорнийския университет в Сан Диего. "Те могат да променят начина, по който водата се движи и как теченията пренасят топлина към континента. Плътните води, които се образуват тук, могат да се разпространят в целия Световен океан".
Снимка: Unsplash/NASA Earth Observatory