Изменението на климата нарушава сериозно водния цикъл на Земята. Според нови сателитни данни сладките води стават все по-сладки, а солените все по-солени с все по-бързи темпове по целия свят. Ако този модел продължи, това ще доведе до могъщи дъждовни бури.

Резултатите показват сериозно ускоряване на глобалния воден цикъл - знак, който не се наблюдава толкова ясно при директни измервания на солеността от океански шамандури, които обикновено вземат проби малко под повърхността на океана. Въпреки това изменението обикновено се предвижда в климатичните модели.

С повишаването на глобалните температури климатолозите очакват, че ще има по-голямо изпарение на повърхността на океана, което ще направи горния слой на морето по-солен и ще добави влага към атмосферата.

Това от своя страна ще увеличи валежите в други части на света, разреждайки някои водни тела, за да ги направи още по-малко солени.

Моделът основно може да се опише като „мокрото става по-мокро - сухото става по-сухо“ и това е истинска причина за безпокойство. Ако водният цикъл се ускори с глобалното затопляне, това може да има дълбоки въздействия върху съвременното общество, предизвиквайки суша и недостиг на вода, както и по-големи бури и наводнения.

Промяната може дори да е започнала да ускорява топенето на снега, тъй като валежите се увеличават в полярните региони.

„Това по-голямо количество вода, циркулиращо в атмосферата, може също да обясни увеличаването на валежите, което се засича в някои полярни области, където фактът, че вали дъжд вместо сняг, ускорява топенето“, обяснява математикът от Института по морски науки в Барселона Естрела Олмедо.

В Далечния север и на Южния полюс на нашата планета има по-малко океански шамандури, които директно измерват повърхностната соленост. Новият сателитен анализ е първият, който предоставя глобална гледна точка по въпроса.

„Когато вятърът вече не е толкова силен, повърхностната вода се затопля, но не обменя топлина с водата отдолу, което позволява на повърхността да стане по-солена от долните слоеве и позволява ефектът от изпарението да се наблюдава със сателитни измервания“, обяснява физикът Антонио Туриел от Institut de Ciències del Mar в Испания.

„Това ни казва, че атмосферата и океанът взаимодействат по по-силен начин, отколкото сме си представяли, с важни последици за континенталните и полярните зони.“

Последните климатични модели прогнозират, че за всеки градус по Целзий на затопляне водният цикъл на Земята може да се засили с до 7 процента. На практика това означава, че мокрите зони могат да станат средно със 7 процента по-влажни, а сухите - със 7 процента по-сухи.

Глобалните сателитни данни вече подкрепят тези прогнози. В тропическите и умерените региони изследователите откриха значителни разлики между измерванията на солеността с шамандури и сателитните измервания на солеността.

Последните измервания показаха по-ясно промените във водния цикъл на Земята.

„По-конкретно в Тихия океан видяхме, че повърхностната соленост намалява по-бавно от солеността под повърхността, и в същия този регион наблюдавахме повишаване на температурата на морската повърхност и намаляване на интензивността на ветровете и дълбочината на смесителния слой“, казва Естрела Олмедо.

Авторите твърдят, че бъдещите модели на океана трябва да включват сателитни данни за солеността, тъй като изглежда, че е вярно средство за глобални потоци в изпарението и валежите.

Единственият начин да се гарантира, че горещите вълни, сушите и бурите няма да се засилят в бъдеще, е да се ограничи глобалното затопляне – а човечеството все още може да направи много.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Изследовател от Харвард иска да търси извънземна технология, паднала в Тихия океан