Орбитата на Земята придоби нова притеснителна характеристика: тиктакащ часовник. Според учените, ако операторите на сателити загубят контрол по време на силна слънчева буря, ще са необходими само 2.8 дни, за да се случи първото катастрофално сблъскване.

Това не е драматична метафора. Това е изчисление.

Изследователите дори са дали име на този сценарий: „Часовникът на сблъсъка и значителните щети“ (Collision Realisation and Significant Harm Clock, или CRASH Clock)“, вероятно защото вече не е необходимо да се проявява деликатност. Когато учените започнат да дават имена на бедствия, обикновено е време да се обърне внимание.

Ниската орбита около Земята някога беше относително просторна. През 2018 г. загубата на контрол над сателитите би довела до голяма колизия след около 121 дни. Това беше, преди да решим колективно да третираме Космоса като неограничено облачно хранилище без политика за изтриване.

Към 2025 г. броят на сателитите е нараснал от около 4000 на почти 14 000 главно благодарение на мегаконстелации като Starlink на SpaceX, която сама по себе си управлява повече от 9000 спътника. Всички те се движат с няколко километра в секунда, което добавя известна пикантност към ситуацията.

Резултатът е постоянен балет от близки сблъсъци. Във всички констелации два сателита преминават на разстояние от един километър един от друг на всеки 22 секунди. Само спътниците Starlink се сблъскват на всеки 11 минути. Всеки сателит вече извършва десетки маневри за избягване на сблъсъци годишно, което е впечатляващо инженерно постижение, изтощителна логистика и стратегия, която никой не би измислил умишлено.

Слънчевите бури не само изглеждат красиво на снимки. Те загряват горната атмосфера на Земята, увеличават съпротивлението на сателитите и правят позициите им по-трудни за предсказване – малко като да се опитваш да паркираш успоредно по време на земетресение.

По време на мощната буря Ганон през май 2024 г. повече от половината от всички сателити в ниска орбита около Земята бяха принудени да изразходват гориво, за да се предпазят от проблеми. Това е управляемата част – нещо, което можем да направим. Истинският проблем е, че слънчевите бури могат да повредят навигационните и комуникационните системи – именно системите, необходими за преместване на сателитите, за да не си пречат един на друг. Повишеното съпротивление и липсата на контрол не са инженерно предизвикателство. Това е деликатен начин да се каже „Пригответе се“.

Използвайки CRASH Clock, изследователите изчислиха, че ако операторите напълно загубят способността да изпращат команди за избягване, катастрофален сблъсък ще настъпи приблизително след 2.8 дни.

Ако контролът се загуби само за 24 часа, вече има 30% вероятност от сблъсък, достатъчно сериозен, за да предизвика каскадно събитие с отломки. Този сблъсък може да предизвика синдрома на Кесълър, при който отломките създават още отломки, докато орбитата се превърне в високоскоростно сметище, което никой не може да използва безопасно. След като този процес започне, сателитите спират да работят, изстрелванията стават опасни, а услугите, от които тихо зависи съвременният живот, като GPS, комуникации и прогнози за времето започват да се провалят по неудобно забележим начин.

Ако всичко това звучи алармистично, историята го доказва безмилостно. През 1859 г. Земята беше засегната от събитието Карингтън – най-силната слънчева буря, регистрирана досега. Телеграфните системи се възпламеняват, електрически удари поразяват хората, а полярни сияния се появяват на места, където обикновено не се наблюдават – вълнуващо време, стига да не сте зависими от критична инфраструктура.

Ако събитие от такъв мащаб се случи днес, изследователите смятат, че ще загубим контрол над сателитите за повече от три дни, което е достатъчно дълго, за да стигне CRASH Clock до нула. Както казват авторите, нашата спътникова инфраструктура ще се срине като „къща от карти“. Това не е фигуративно изражение. Това е инженерно заключение.

Снимка: Pexels

Виж още: Този протеин може да крие тайната на дълголетието