Neuralink, компанията на Илон Мъск, фокусирана върху разработването на интерфейс тип „мозък-машина“, публикува видео в YouTube, което изглежда показва маймуна, която управлява екранния курсор, използвайки само ума си.

На Пейджър, 9-годишен макак, е имплантиран Neuralink около шест седмици преди видеото да бъде заснето, казва неназованият разказвач на видеото. За първи път макакът е научен да играе на видеоигри с джойстик срещу награда за бананово смути, доставено чрез метална сламка. Докато прави това, устройството Neuralink записва информация за това, кои неврони изстрелват - като по същество се научава да предсказва движенията на ръцете, като записва кои региони функционират. След като научава моделите на управление, джойстикът, който Пейджър използва, е изключен от компютъра. Маймуната изглежда продължава да играе играта, използвайки само ума си - играейки игра на Pong без никакъв джойстик.

Този стил на оповестяване на научни постижения е необичаен; обикновено видеоклипове като този са допълнителен материал към рецензирани статии, публикувани в научни списания. Тези документи съдържат данни, които могат да бъдат проверени от други учени. Вероятно маймуната може да играе видеоигри, използвайки мозъчен имплант - в края на краищата парализиран човек вече е използвал роботизирана ръка и мозъчен имплант, който не е от Neuralink, за да пие бира. Pong е класика на интерфейсите мозък-машина - през 2006 г. Матю Нагъл направи подобен подвиг с обучение само четири дни.

През юли 2019 г. Мъск каза, че маймуна вече е успяла да контролира компютър с мозъка си и импланта Neuralink. Оттогава видяхме демонстрации на технологията Neuralink при прасета. Днес Мъск написа в Тwitter, че Neuralink може да позволи на парализиран човек да поства в мрежата по-бързо от човек, който използва палците си на смартфон. По-късна цел, каза той в последващо съобщение, ще бъде изпращането на сигнали от Neuralinks в мозъка до Neuralinks в основните невронни клъстери на тялото, „като по този начин дава възможност например на парализирани хора да ходят отново“.

Снимка: YouTube

Виж още: Тези Android и iOS приложения бъркат дълбоко в джобовете ни без знанието ни