През настоящата седмица планетите гиганти Юпитер и Сатурн могат лесно да бъдат видени в югоизточната част на нощното небе. По-отдалечените Уран и Нептун също могат да бъдат открити, както и пораждащата спорове Плутон. Марс не е далеч от тях, а близките до Слънцето Меркурий и Венера може да се наблюдават точно преди изгрев. Разбира се, нужна е малко помощ от телескоп или поне по-хубав бинокъл, но с малко познания невъоръженото око също върши работа в някои случаи.

Огън и лед

Малко след залез поглед на югоизток ни предлага червеното сияние на Марс. На 13 градуса над Червената планета и 20 градуса вляво (на север) се намира Уран. Нептун е по-тъмна, с по-слабо сияние и съответно по-трудна за откриване. Тя може да бъде открита 11 градуса под и 31 градуса вдясно (на юг) от Марс.

Тежката категория

Вечерният небосвод предлага на показ Юпитер и Сатурн в югозападната си част през тази седмица. Двете огромни планети са разделени само от няколко градуса и ще продължават да се доближават, поне от гледната точка, която имаме от Земята. На 21 декември те ще са толкова близо една до друга, колкото няма да са отново до 2080 година.

Сатурн е най-отдалечената планета, която може да се види с просто око. Използването на помощни средства обаче би могло да ни позволи да видим дори някои от пръстените ѝ. Все пак е по-лесно да се започне с откриването на Юпитер, която блести ярко в югозападното небе, малко след залез. Близо до нея е и Сатурн със своя отличаващ се жълт оттенък.

При Плутон е малко по-сложно, защото е нужен телескоп с диаметър поне 12 инча. Това джудже се крие на по-малко от градус вляво (на север) от огромната Юпитер.

За ранобудните

Венера, третият най-ярък обект в небосвода след Слънцето и Луната, се вижда най-добре точно преди изгрев. Интересен факт – тя е с почти еднакъв размер и маса като Земята. Дъждовете от сярна киселина, високото налягане на повърхността и температурите, достатъчно високи да разтопят олово, правят този свят истински ад. Живот е възможен единствено в умерения пояс, намиращ се в горната атмосфера.

Меркурий, която сияе 70 пъти по-слабо от Венера, може да бъде видяна 12 градуса под и 4 градуса вляво (на север) от Венера. Това е възможно и без допълнителни устройства, но телескоп или бинокъл ще направят задачата по-лесна. С напредването на месеца Меркурий ще започва да сияе все по-силно и да се издига над хоризонта. Въпреки че е по-близо до Слънцето, средната температура на повърхността е по-ниска от тази на Венера, като това се дължи на гъстата атмосфера.

Снимки: Unsplash; The Sky Live

Вижте още: Софтуерни бъгове спъват ракетата, която трябва да ни отведе до Луната