Повърхността на Венера е покрита със странни, почти кръгли образувания, наречени корона. Те не приличат на нищо, което можем да видим днес на Земята, и могат да достигат диаметър от стотици километри дори надхвърляйки хиляда. Или пък могат да бъдат с диаметър от само няколко десетки километра. На снимките, направени от орбита, те изглеждат като хаотични драсканици, издълбани в скалата, заобикалящи частично срутения център.

Големи или малки, техният произход отдавна е загадка за планетарните учени. Това е особено озадачаващо, тъй като Венера е свят, много подобен на Земята – до такава степен, че се счита за „близнак“ на нашата планета, с почти същия размер и плътност. Ние сме съседи, като и двата свята са на сходно разстояние от Слънцето. Защо тогава има корона по цялата Венера, а на Земята няма?

Ново проучване, публикувано в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences, предлага интригуващо обяснение – и то може да ни даде важна улика за това как пътищата на Венера и Земята са се разделили. Днес единият свят е доминиран от вулкани с адски температури над 860 градуса по Фаренхайт, а другият е умерен океански свят, преливащ от живот.

„Имаме тази лаборатория с размерите на Слънчевата система“, заяви в изявление Мадлен Кер, водещ автор на проучването от Института по океанография „Скрипс“ към Калифорнийския университет в Сан Диего. „Имаме място на първия ред, откъдето да видим защо тези планети са толкова различни.“

Географията на Венера и Земята се различава фундаментално в едно основно отношение: повърхността на Венера е съставена от една единствена гигантска кора, докато Земята е пъзел от движещи се тектонични плочи, които през вековете се всмукват в мантията и се рециклират. Но това невинаги е било така. Земята също е започнала като една единствена неразрушена кора и учените все още не са единодушни кога за първи път се е разделила на тектонични плочи.

В известен смисъл Венера, която никога не е излязла от тази фаза, предлага прозорец към историята на Земята. Предишни изследвания, използващи данни от мисията „Магелан“ на НАСА, предполагат, че планетата не е толкова „мъртва“ от геоложка гледна точка, колкото се е смятало, и че короните може да са доказателство за продължаваща тектонична активност.

Една от водещите теории за образуването на короните предполага, че те се образуват от капка горещ материал от мантията на Венера, която извира на повърхността и натиска дъното на кората.

В това последно проучване изследователите доразвиха тази идея, като картографираха конвекцията на мантията на планетата и моделираха как тези изригвания на магма пътуват хиляди километри от ядрото. Техните открития подкрепят теорията, че тези горещи капки се сблъскват със „стъклен таван“ на около 640 километра под повърхността, където променящата се кристална структура на мантията блокира част от издигащия се материал. Така вместо с една огромна капка повърхността се покрива с множество по-малки капки, създавайки странно оформена корона. Това би могло да обясни и защо те варират толкова много по размер.

Все още има много работа за вършене, за да се потвърди тази хипотеза, но изследователите смятат, че са на прага на пробив, подобен на този, с който теорията за тектоничните плочи промени разбиранията ни за историята на Земята в недалечното минало.

„Настоящото състояние на знанията за планетата Венера е аналогично на ерата преди тектониката на плочите от 1960-те години, защото в момента ни липсва еквивалентна обединяваща теория, способна да свърже как преносът на топлина от вътрешността на планетата се проявява в тектониката и магматичните характеристики, наблюдавани на повърхността на Венера“, заявява в изявлението си съавторът Дейвид Стегман, геофизик от Скрипс. „С това ново обяснение за характеристиките на повърхността на Венера ние чувстваме, че е започнала революция и че още по-вълнуващи открития са на прага ни.“

Снимка: Unsplash

Виж още: 3D принтираната кола на Czinger постави 5 рекорда за 5 дни (ВИДЕО)