Космическите пътувания винаги са имали проблем с багажа. Ако искате да дишате, да пиете или да се движите на Луната, трябва да вземете всяка молекула от Земята.

Последните тестове на НАСА показват промяна в стратегията за Дълбокия космос. Вместо да пренасят всеки литър жизненоважни ресурси от Земята, бъдещите изследователи може би ще могат просто да събират ресурси от лунния пейзаж.

Екипът на НАСА за демонстрация на карботермична редукция (CaRD) наскоро имаше огромно постижение. Използвайки само концентрирана слънчева светлина и симулирана лунна почва, те успешно извлекли кислород. Това е буквално и преносно „глътка свеж въздух“ за програмата „Артемида“, защото намалява необходимостта от транспортиране на тежки доставки от Земята, което прави дългосрочните престои на Луната по-достъпни и устойчиви.

Тестът потвърди, че само слънчевата енергия може да предизвика химичната реакция, необходима за производството на въглероден оксид, който е критичен прекурсор за генерирането на кислород и гориво.

Тъй като мисиите за презареждане от Земята са редки и скъпи, НАСА дава приоритет на използването на местни ресурси (ISRU). Тази стратегия за „живот от Земята“ позволява на астронавтите да събират местни лунни и марсиански материали за производството на въздух, вода и гориво.

Концепцията е проста, но изпълнението ѝ е доста различно.

Повърхността на Луната е покрита с реголит – фин, абразивен прах. Макар да прилича на суха пепел, той е богат на кислород, затворен в метални оксиди. Луната получава редовно кислород от магнитоопашката на Земята – задната част на магнитното поле на нашата планета. По-специално, лунният реголит е почти наполовина кислород по маса, въпреки че остава химически заключен в силикатни минерали. NASA вече доказа, че карботермичната редукция може ефективно да разгради тези връзки, превръщайки обикновения лунен прах в ресурс, поддържащ живота.

При тестовете са използвани слънчев концентратор, прецизни огледала и усъвършенстван софтуер за управление за обработка на симулатор на лунна почва. За да го отключи, екипът на CaRD използва слънчев концентратор, за да фокусира енергията в специализиран реактор. Топлината предизвиква химична реакция, която отделя кислорода, оставяйки като страничен продукт въглероден оксид.

„Екипът на CaRD проведе интегрирани тестове на прототипа, при които използва концентрирана слънчева енергия за извличане на кислород от симулирана лунна почва, като потвърди производството на въглероден оксид чрез химична реакция, задвижвана от слънчева енергия“, пише НАСА.

Транспортирането на гориво и въздух в орбита струва хиляди долари на килограм. Чрез производството на гориво и кислород на лунната повърхност НАСА може да намали значително разходите за дългосрочни мисии.

Технологията е с двойна полза. Същите системи, използвани за преработка на газове на Луната, могат да бъдат адаптирани за Марс. На Червената планета този хардуер би могъл да преобразува богатата на въглероден диоксид атмосфера в кислород и метан, подходящи за дишане, които да захранват пътуването обратно към Земята.

Снимка: Pexels/NASA

Виж още: Този уникален мотор на 100 години с изпреварили времето си дизайн и мощност може да бъде ваш за 100 000 долара