Дълбокият космос около планетите е тих по начин, който изглежда нереален. Там слънчевата светлина е слаба, радиовълните пътуват с години и дори едно просто съобщение може да пристигне с закъснение. Дълго време един известен пътешественик изглеждаше, че е потънал завинаги в тази тишина. Тогава, противно на очакванията, нещо отново достигна Земята.

Въпросният космически кораб има дълга история на поведение, което не отговаря на очакванията на хората. Той прелетя покрай външните планети, продължи нататък и се превърна в символ на издръжливост. Дори когато неговите инструменти бяха изключени един по един, за да се спести енергия, той остана странно упорит.

Инженерите се научиха да се отнасят към него като към къща през зимата със само няколко работещи радиатора. Затваряш една стая, после друга и се надяваш, че тръбите няма да замръзнат. Всеки избор се превръща в компромис: запази една система, пожертвай друга и се опитай да не загубиш цялата машина.

Напоследък обаче съобщенията на сондата станаха трудни за разчитане. Корабът изглеждаше, че сякаш още е някъде там, но и че не е. Сякаш чуваше Земята, но не можеше да отговори с ясен глас. Екипите наблюдаваха цифрите, пробваха команди и чакаха дълго за някакъв знак за подобрение в атмосфера, изпълнена наполовина с надежда, наполовина със страх.

В крайна сметка и след много усилия инженерите от НАСА успяха да накарат „Вояджър 1“ да изпраща отново разбираеми данни след дълъг период на неразбираеми предавания. В продължение на месеци космическият кораб все още „говореше“, но това, което пристигаше, изглеждаше като безсмислица: просто цифров шум там, където трябва да има смисъл.

„Вояджър 1“ е изключително далеч, отвъд външните планети на нашата Слънчева система и в междузвездното пространство. Когато започна да връща повредени данни, хората от екипа трябваше да се заемат с бавна и внимателна работа. Те не можеха просто да го „рестартират“ като телефон. Трябваше да изпращат малки стъпки, да чакат дни за отговори и да съберат парченцата на пъзела.

НАСА заяви, че проблемът вероятно е свързан с част от компютърната система на космическия кораб, която имаше проблеми с достъпа до паметта. Това означаваше, че корабът все още можеше да изпраща сигнал, но информацията вътре беше разбъркана, преди да бъде изпратена. Инженерите изпратиха команди, предназначени да накарат системата да използва различни места в паметта.

Тогава дойде моментът, който всички чакаха: „Вояджър 1“ започна отново да изпраща четими инженерни данни. Не някакви сложни послания, а обикновени, практични числа, които показват температурите, напреженията и какво корабът мисли, че прави.

Лесно е да се запитаме защо някой би се интересувал от машина, изстреляна през 1977 г., която все още се опитва да комуникира от границата на Слънчевата система. Точно това всъщност прави сондата толкова важна. Хората са построили този кораб с логаритмични линийки и ранни компютри, а след това са го поддържали жив в продължение на почти половин век с търпение.

Връщането на „Вояджър 1“ към четими данни е и напомняне, че старата технология все още може да ви изненада. Екипът не може да смени хардуера. Не може да изпрати екип за ремонт. Може само да мисли, тества, чака и опитва отново – понякога с месеци.

Има и по-голям урок: системите за дълги разстояния са важни в ежедневието, от подводни кабели до метеорологични спътници и аварийни комуникации. Когато нещо далеч от нас спре да има смисъл, се нуждаем от хора, които могат да отстраняват проблеми с непълна информация. „Вояджър 1“ е екстремен случай, но начинът на мислене е познат: не се паникьосвайте, изолирайте проблема и поддържайте основните функции.

Никой не очаква „Вояджър 1“ да продължи да функционира вечно. Енергията ще продължи да намалява и всяка година носи нови рискове, но този епизод показа, че „краят“ невинаги настъпва в един ясен, окончателен момент. Понякога той идва под формата на безсмислени данни, напрегнато чакане и после – изведнъж – ясна линия на екрана, която ти казва, че старият пътешественик все още е там, все още се движи и все още отговаря.

Снимка: Pexels/By NASA/JPL-Caltech

Виж още: NASA препрограмира Snapdragon чипа на марсохода си от стотици милиони километра, за да получи свой GPS