Ако искате да разберете геологията на нашата планета, изучаването на мантията е чудесно начало. Мантията, която отделя скалистата кора на планетата от разтопеното външно ядро, съставлява 70% от масата на Земята и 84% от нейния обем. Но въпреки огромното ѝ влияние върху геоложките процеси на планетата учените никога не са вземали пряко проби от скалите на този изключително важен геоложки слой.

И това е разбираемо, особено като се има предвид, че земната кора е дебела средно 13 - 18 километра. За щастие тази средна стойност съдържа отклонения - области от света, където кората всъщност е невероятно тънка и разломите разкриват мантията чрез пукнатини. Един такъв район е Средноатлантическият хребет, по-конкретно в близост до подводна планина, наречена масив Атлантида.

От южната страна на този масив се намира район, известен като Изгубения град - хидротермално поле, чиито изпускателни течности са силно алкални и богати на водород, метан и други въглеродни съединения. Това прави района особено привлекателен за обяснение на начина, по който се е развил ранният живот на Земята. Освен това тя съдържа мантийни скали, които взаимодействат с морската вода в процес, известен като "серпентинизация", който променя структурата на скалите и им придава зелен, мраморен вид.

Именно тук, на 800 метра южно от това поле, през май 2023 г. членовете на Международната програма за изследване на океаните (IODP) - на борда на JOIDES Resolution, 470-метров изследователски кораб, нает от Националната научна фондация на САЩ - извадиха 1268-метрово ядро, съдържащо абисални перидотити, които са основните скали, изграждащи горната мантия на Земята.

Макар че това превръща конкретното сондажно ядро в най-дълбоката проба от мантията досега, навлизането толкова дълбоко в скалите не беше целта на тази рекордна експедиция.

"Планирахме да сондираме само 200 метра, защото това беше най-дълбокото, което хората някога са успявали да пробият в мантийни скали", казва пред Nature Йохан Лисенберг, петролог от Университета в Кардиф и съавтор на изследването. Той каза, че сондирането е било толкова лесно, че те са напреднали три пъти по-бързо от обикновено. В крайна сметка екипът е пробил зашеметяващите 1268 метра и е спрял само поради ограничения прозорец за работа на мисията.

Според предварителния анализ на скалата съставът на ядрото съдържа разновидност на перидотита, наречена харзбургит, която се образува чрез частично разтопяване на мантийни скали. То съдържа и скали, известни като габрос, които са едрозърнести магмени скали. След това и двете скали са влезли в химическа реакция с морската вода, променяйки състава си.

Макар че това ядро представлява невероятна възможност да се научи повече за земната мантия, както и да се даде задълбочен поглед върху геоложката основа, върху която лежи Изгубеният град, мисията не успя да изпълни "голямото предизвикателство" да премине през прекъсването на Мохоровичич, което е признато за истинската граница между земната кора и девствената мантия.

Бъдещите мисии биха могли да продължат да изследват този обект близо до масива Атлантида.

Снимка: Unsplash

Виж още: Intel пропуснал златна възможност да инвестира в OpenAI през 2018 г.