Сегашната скорост на изчезване на живота на Земята все още не се квалифицира като събитие за масово изчезване, но настоящите тенденции показват, че в крайна сметка това ще стане, установява ново проучване. Броят на видовете, които в момента се движат към изчезване, накара много еколози да твърдят, че сме подложени на шесто масово изчезване - но всъщност сме само свидетели на началото и вероятно ще стане много по-лошо.

Добрата новина е, че процентът на изчезването, причинено от повишаване на глобалната температура от изменението на климата, няма да достигне същото ниво като голямо масово измиране, поне не в близко бъдеще.

Съществуват пет големи масови изчезвания през цялата 4.5 милиарда годишна история на Земята и учените обръщат поглед към тези катаклизми от далечното минало, за да разберат как изменението на климата сега засяга глобалното разнообразие по начини, които може да са необратими.

По време на масово изчезване висок процент от глобалното биоразнообразие се унищожава по-бързо, отколкото може да бъде заменено, и това се случва за сравнително кратък период от време по геоложки стандарти - по-малко от 2.8 милиона години според Природонаучния музей в Лондон. Видовете могат да изчезнат поради редица причини, така че, за да разберат как изглежда „нормалният“ процент на изчезване, еколозите измерват това, което е известно като „фонов процент“ на изчезване, каза единственият автор на изследването Кунио Кайхо, почетен професор в катедрата по наука за Земята в университета Тохоку в Япония.

Големите масови изчезвания водят до „повече от 60% загуба на видове“, казва Кайхо. Въпреки това „незначителни събития на масово изчезване се случват по-често“. В новото проучване, публикувано на 22 юли в списанието Biogeosciences, Кайхо твърди, че промените в климата причиняват по-високи нива на изчезване, но сегашният процент все още не може да се счита за масово изчезване според тази стриктна дефиниция.

Предишните пет големи събития на масово изчезване бяха ордовикско-силурийското изчезване (преди около 440 милиона години), къснодевонското изчезване (преди около 365 милиона години), пермско-триаското изчезване (преди около 253 милиона години), триаско-юрското изчезване (преди около 201 милиона години) и изчезването от периода креда-палеоген (преди около 66 милиона години). Тези събития също са свързани с драстични промени в климата на Земята, като промени в температурата на повърхността (както затопляне, така и охлаждане), киселинен дъжд, изтъняване на озоновия слой, намалена слънчева светлина, опустиняване, ерозия на почвата и намаляване на кислорода в океана. Според учените промените в атмосферната и океанската химия са изиграли по-голяма роля в тези изчезвания, отколкото глобалното затопляне или охлаждане. Тези промени са свързани, тъй като глобалното затопляне може да увеличи киселинността на океаните, както и състава на атмосферата, но вулканичната дейност също играе голяма роля.

За да отговарят на определението за голямо масово измиране, учените ще трябва да наблюдават изчезването на 60% от видовете и 35% от родовете. Въпреки това само защото този мащаб на изчезване все още не е наблюдаван, не означава, че в момента не е в ход. Шестото изчезване се различава от своите предшественици, тъй като се движи от причинените от човека промени в климата. Докладът на Кайхо твърди, че тъй като темпото на такова изменение на климата е постепенно, а не внезапно и драстично, е малко вероятно да видим нива на изчезване в близко бъдеще, които отговарят на определението за голямо масово измиране, но те могат да се квалифицират като незначително масово измиране.

Тези констатации идват с важно предупреждение от много еколози: сегашната скорост на изчезване е само оценка и може да е неточна. Според проучване от януари 2022 г., публикувано в списание Biological Reviews, броят на регистрираните изчезвания на видове е силно насочен към бозайниците и птиците и пренебрегва много безгръбначни, следователно значително подценява истинската скорост на изчезване на видовете.

Снимка: Unsplash

Виж още: В Китай роботи вече произвеждат клонирани прасета и животът няма смисъл