Преди около пет години неврологът от Йейлския медицински факултет д-р Звонимир Врселя и колегите му шокират медицинската общност с новаторски експеримент. Те изваждат мозъка на прасе от кланица и го лишават от кислород при стайна температура за четири часа. След това го включили към реанимационен апарат и го съживили - до известна степен.

Съдовата система на живия мозък, или мрежата от кръвоносни съдове, пренася богата на кислород и хранителни вещества кръв към мозъка чрез артерии и капиляри. Така че изследователите използват своята машина, наречена BrainEx, за да вкарат в мъртвия мозък на прасето смес от консервиращи агенти и лекарства, насочени към пътища, които обикновено се увреждат поради загуба на кислород. Сместа съдържала заместител на кръвта, съставен от молекули, които балансират нивата на рН в клетките, лекарства, които предотвратяват прекомерния имунен отговор, и антибиотици.

Случиха се няколко забележителни неща: сивата мозъчна кора почервеня в розово. Мозъчните клетки възобновиха производството на протеини. Невроните започнаха да проявяват признаци на метаболитна активност точно както правят живите клетки. Мозъкът отново изпълняваше основни клетъчни функции, но не беше съзнателен - изследователите не очакваха нещо толкова екстремно - и не можеше да се нарече „жив“.

Въпреки това изследователите, които наблюдават този процес, твърдят, че мозъкът вече не изглежда мъртъв.

Този резултат „противоречи на всичко, което си мислехме, че знаем за смъртта“, казва през ноември д-р Ланс Бекер, експерт по реанимация, сърдечен арест и критични грижи, пред New Scientist. „Намираме се в истински момент на промяна на парадигмата, тъй като предефинираме какво е живот и какво е смърт“, продължава Бекер, който е и изследовател в Института за медицински изследвания „Файнщайн“ в Ню Йорк.

След като я тестват върху прасета, Врселя и колегите му вече изследват донорски човешки мозъци с машината си BrainEx. Това е по-деликатна операция от експериментите с прасета и води до сериозни етични последици. За свинския вариант на експеримента изследователите се уверяват, че не се наблюдава мозъчна активност, свързана с възприятието. Те включили във формулата си успокоителни, които предотвратили електрическата активност, и прекратили експеримента след шест часа.

„Трябваше да разработим нови методи, за да се уверим, че не се появява електрическа активност по организиран начин, която може да отразява някакъв вид съзнание“, казва Врселя пред New Scientist.

Когато става дума за човешки мозък, предотвратяването на евентуално възприятие изисква още повече внимание. Ако мозъкът на човек се доближи до съзнание при такъв експеримент, последиците ще бъдат трудни, смята Ханк Грийли, експерт по биомедицинско право в Станфордския университет в Калифорния. „Това е много сложно от етична, правна и научна гледна точка“, казва той пред New Scientist.

Врселя заяви пред изданието, че той и колегите му „нямат намерение да включват когото и да било в момента на смъртта в своята машина BrainEx“. Същевременно това, което са постигнали досега, е значителна стъпка към доказване, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото сме смятали доскоро, и събужда нова надежда, че пациентите, които се намират между живота и смъртта, все още могат да бъдат спасени.

Междувременно изследователите са постигнали известен успех в поддържането на мозъка „клетъчно активен до 24 часа“, за да могат да тестват лечения на неврологични заболявания. Те се надяват да помогнат на пациенти с болести като Алцхаймер и Паркинсон.

Снимка: Unsplash

Виж още: Изправени сте пред голямо житейско решение? Математиката казва, че трябва да използвате правилото за 37-те процента