Съвременните компютри са построени на базата на транзистори - миниатюрни полупроводникови елементи, отговарящи за нулите и единиците. Преди много години с тази дейност са се занимавали големи стъклени цилиндри.
Подобно на много други устройства, така и вакуумната електронна лампа има много бащи - от Томас Едисон и Никола Тесла до Джон Амброуз Флеминг и Роберт фон Либен.

Но най-големият пробив е направен през 1906 година от Ли де Форест, който изобретява триода. Първоначално той е бил използван за усилване на звуковия сигнал, което е способствало за широкото разпространение на радиото, като едновременно е станал важен елемент по пътя към създаването на компютрите. Всъщност, лампата на Едисон е била и вакуумна електронна лампа, но Форест е събрал вътре в нея не един, не два, а цели три електрода, което и позволява да играе ролята на електрически ключ. При смяна на напрежението, идващо на един от входовете се намалява тока между двата други. По този начин положението „включено" се сменява с „изключено". Това са и нашите „единици и нули".

Точно тази концепция е заложена и в основата на транзисторите. Но до тях има още много време - те се появяват чак през 1947 година. Именно затова, първите IBM компютри са били лампови, в това число и знаменитият британски „Колос", с помощта на който през Втората световна война са разшифровани германските съобщения, както и неговият американски приемник ENIAC. Последният е предназначен за нуждите на Лабораторията за балистични изследвания и в него е имало повече от 18 хиляди електронни лампи.