
От Големия взрив до наши дни Вселената е претърпяла много драматични промени. Сред тях можем да споменем свръхновите, които представляват експлозии на звезди. Астрономите наскоро откриха за първи път звезда, която е експлодирала два пъти.
За да разберем това, е важно да знаем, че има два вида свръхнови, определяни в зависимост от естеството на звездата и механизма, който предизвиква експлозията. Първо, има свръхнови от тип Ia, които произлизат от двойна система, в която бяло джудже изсмуква материя от близка звезда, докато достигне границата на Чандрасекар (около 1.4 пъти масата на Слънцето). Когато този етап бъде надхвърлен, настъпва нестабилност и мощна експлозия.
Второ, свръхновите от тип II се появяват, когато ядрото на звездата приемник вече не може да поддържа собствената си гравитация, което води до внезапен колапс и титанична експлозия. Трябва да се отбележи, че това обикновено се случва, след като звездата е изчерпала цялото си гориво.
Това откритие е свръхнова от тип Ia, намираща се на 160 000 светлинни години от нас, която е забелязана с помощта на Много големия телескоп. Наречена SNR 0509-67.5, експлозията трябва да е станала преди около три века в съзвездието Дорадо в Големия Магеланов облак.
По-подробно учените, публикували изследването си в списание Nature Astronomy, обясняват, че първата експлозия е била причинена от натрупването на хелий около бялото джудже, което е предизвикало ударна вълна около звездата. След това цялата звезда е претърпяла мощна експлозия в центъра си.
Сегашните модели обаче не отчитат възможността звезда, като например свръхнова от тип Ia, да се взриви, преди да достигне границата на Чандрасекар. И все пак в този случай експлозията е настъпила много преди тази граница, което предизвика жив интерес сред астрономите от цял свят, които се занимават с тази тема. По този начин SNR 0509-67.5 може да се превърне в доста важен обект на изследване, особено за по-доброто разбиране на свръхновите и техните последствия във Вселената.
Снимка: Unsplash/ESO/P. Das et al. Background stars (Hubble): K. Noll et al.