Неизвестните изобретения на известните изобретатели

Почти не съществува изобретател, който да е измислил и създал нещо, а след това да е спрял да твори. Да е успял да дари на всички нас своето изобретение, а след това мирно да се е пенсионирал. Повечето велики личности - изобретатели са известни с това, че са предоставили на света повече от едно свое откритие. Може би това е свързано с човешката природа – кой от нас обича да хапне само едно парченце чипс, а след това да спре? Иска ви се още и още, нали?

Истинският творец може да съзира нови възможности там, където обикновените хора виждат единствено банални, ежедневни неща. Затова изобретателите създават един продукт, след това втори, трети… и разбира се, не всички те са успешни и работят както трябва. Някои са истински пробив, други са добри, но не придобиват известност, а трети са направо „пълен провал“. И все пак те съществуват – неизвестните изобретения на известните изобретатели.

 

Дървените плавници за ръце на Бенджамин Франклин

Виждали сте лицето, изобразено на стодоларовата банкнота нали? Е, това е Бенджамин Франклин – американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател. Няма да се впускам в обяснения и конспиративни теории за неговия принос към историята на света, но е факт, че е известен със своите изобретения и опити в областта на физиката и електричеството.

Франклин демонстрира изобретателските си прояви още на 11-годишна възраст. Като страстен любител на плуването той създава (въпреки детската си възраст) чифт иновативни по негови думи плавници от дърво, които се прикрепвали на… ръцете! По описанията на американеца те приличали на художнически палитри с големина около 25 сантиметра и със специални дупки за палците.

Плавниците за ръце, разбира се, никога не придобили популярност, но според Бенджамин Франклин те наистина подобрявали скоростта му на плуване. За жалост обаче наранявали и ръцете при употреба. В добавка на дървените плавници той изпробвал и сандали за плуване, но те се оказали доста по-неефективни.

 

Гигантският арбалет на Леонардо

Леонардо да Винчи притежава славата на велик изобретател, макар че повечето от неговите творения така и не са напускали листа хартия – останали са само неосъществени проекти. Някои от неговите рисунки са се превърнали в истински легенди, въпреки че не са осъществени в реалния свят – като например неговите летящи машини.

 

Леонардо се е занимавал дори с проектирането на военни машини и оръжия. Той е проектирал колесно средство, приличащо на брониран танк, а още по-странно негово творение е гигантският арбалет, чийто дизайн е почти същият като древноримското оръжие балиста, изстрелващо проектили със сериозно тегло от 20-30 кг. С тази разлика, че оръжието на Леонардо било в пъти по-голямо и масивно.

Дизайнът включвал шест колела, за да може арбалетът да се превозва по-лесно, а самото тяло трябвало да бъде конструирано от леко дърво, за да не тежи прекалено много. Дължината му е около 25 метра, а принципът на действие е като на нормален арбалет.

Гигантското оръжие обаче по-скоро е било замислено да плаши противника и да го респектира, отколкото да убива и нанася поражения. Иначе е било напълно възможно за конструиране, както е доказано столетия по-късно от телевизионния канал Дискавъри, който през 2010 година успешно конструира този прототип на гениалния италианец.

 

Металният детектор на Александър Бел

Всички знаем с какво е най-известен този американски изобретател – благодарение на него днес разполагаме с телефони. Но малко от вас вероятно знаят, че той е създал и един от първите прототипи на металотърсачите, или детекторите на метал.

Изобретението му е конструирано по спешност – в опит да спаси живота на американския президент Джеймс Гарфилд. На втори юли 1881 година президентът е прострелян при опит за атентат. Свиканите от цялата страна лекари се опитвали да открият точното местоположение на куршума в тялото на президента, като повечето от тях предлагали просто да ровят навътре в раната, за да открият куршума. Разбира се - опитали но неуспешно, като дори усложнили положението му заради допълнителна инфекция.

Тогава се намесил Бел, който предложил да използва електромагнитно устройство, за да локализира металния куршум. Детекторът излъчвал електромагнитни вълни, които, достигайки метален обект, се изкривявали и се издавал щракащ звук. По време на тестовете устройството се справяло перфектно, но когато го приложили върху ранения президент, то започнало да щрака навсякъде по цялото му тяло. Бел решил, че то се е повредило, и го проверявал и тествал още няколко пъти, но връщайки го при президента, то започвало отново да щрака по протежение на цялото му тяло.

 

Повечето съвременни историци смятат, че провалът на металния детектор на Бел се дължал на простичък факт - никой не съобразил, че президентът лежал върху чисто нов и модерен по онова време модел матрак… с пружини! Детекторът вероятно е засякъл наличието им под тялото на президента.

 

Телепатичната лодка на Никола Тесла

Въпреки че Тесла е известен със своята работа над електромагнетизма и е баща на наистина много открития, по негово време много хора са го смятали за… вещер и магьосник. Един от най-добрите примери за това е случаят по време на изложението в Медисън Скуеър Гардън през 1898 година, когато Тесла представя последното си изобретение – малка лодка, контролирана от радиовълни.

Официално наречена Teleautomaton boat, тя е имала предназначението само да демонстрира последния патент на изобретателя за апарати, контролирани дистанционно (плаващи или сухоземни). Лодката имала минирул, минивитло и две антени. Тесла можел с лекота да контролира лодката от разстояние под смаяния поглед на събраната тълпа.

Хората били буквално изумени от това, което наблюдавали. Никога досега подобно нещо не се било случвало, а след демонстрацията ученият напразно се опитвал да обясни по научен път какво точно се е случило. Всички смятали, че Тесла е контролирал лодката чрез… телепатия! Разбира се, онези, които не вярвали в модерните по онова време духове, дружно обединили обяснението си, че лодката била управлявана от… дресирана маймунка, умело прикрита в корпуса на лодката.

 

Схващайки възможностите на откритието си, Тесла веднага разбрал възможната употреба на „телепатичната лодка“ като оръжие. Той планирал да създаде и потопяема версия на лодката си (подводница), като след това да продаде патента на правителството. Само че се оказало, че никой не споделя възгледите му. Според думите на учения официалният представител на Вашингтон, с когото се срещнал за разговори по темата, направо се изсмял на идеята за въоръжено, контролирано с радиовълни превозно средство и… нещата приключили дотам. За наша всеобща радост.

Копирната машина на Джеймс Уат

Името на Джеймс Уат е гравирано със златни букви на най-известното негово творение – парния двигател. Въпреки това като един от хората, дали тласък на технологичната революция, през живота си той не е ограничавал усилията си само в тази област. Всъщност Джеймс Уат през целия си живот опитва да създава най-различни неща и подобно на повечето велики умове от своя вид той не притежавал бизнес нюх и таланта да печели пари от изобретенията си. Почти през целия си живот живял назаем и се борел да получи финансиране.

Едно от по-неизвестните творения на Джеймс Уат била… копиращата преса. През 1780 година той изобретява устройство, което било способно да копира документи, притискайки ги към тънка хартиена лента, при което се създавал негативен отпечатък. Устройството било малко, просто, а принципът на действие се запазил дори при модерните фотокопирни машини, които използваме днес.

 

Копирната машина на Джеймс Уат, разбира се, не използвала фотоелектричния ефект на „ксероксите“, а е била близка роднина на печатарските преси. Но благодарение на нея най-сетне изобретателят получил някакви добри приходи, защото успял да продаде повече от 600 бройки само за една година. Този продукт се оказал крайъгълен камък за целия му живот, защото подобрил финансовото му състояние и способността за работа и нови открития.

 

Газираната вода на Джоузеф Пристли

Джоузеф Пристли бил известен теолог, философ и химик. Неговото най-известно постижение, което ще намерите в учебниците, е откриването на кислорода, но освен него той открил и други газове, или „типове въздух“, както ги наричал. По-късно през живота си той бил все по-изолиран от научната общественост, защото яростно защитавал теорията си за „флогистона“ – петия градивен елемент. Въпреки това, преди да изпадне в немилост, Пристли неочаквано дал на света едно много приятно изобретение, което и до днес се радва на вниманието на милиони хора по света – газираната вода.

Това се случило, докато Пристли живеел близо до една пивоварна и често провеждал експериментите си там. По една случайност той открива метода си на насищане на водата с въглероден диоксид, закрепвайки купа с вода над цистерна с ферментираща бира, която отделя именно този газ. Тогава той установява, че водата е придобила приятен щипещ вкус.

 

Отначало Пристли запазва това питие само за себе си и приятелите си, но по-късно прави интересното заключение, че тази вода може да се ползва за лечение на… скорбут! Разбира се, теорията му е неправилна, но все пак всички днес имаме полза от нея. През 1772 година той публикува точни инструкции за приготвяне на газирана вода, но така и никога не продължава да опитва да изкара някакви пари или да направи състояние от откритието си. Това всъщност направил по-късно Йохан Якоб Швепе (Schweppe, напомня ли ви нещо?), който създава комерсиален индустриален метод за производство на газирана вода. Той основава компанията „Швепс“ през 1783 година, която съществува  до днес.

 

Кубчето бульон на Юстус фон Либих

Признат в наши дни като един от най-великите химици на XIX век, Юстус фон Либих е един от основателите на органичната химия. Когато обаче не се занимавал с химия, той изучавал растенията и селскостопанските култури, което му помогнало да открие, че азотът играе ключова роля при храненето на растенията. Този факт дал началото на индустрията с изкуствените торове, но това е друга история. Още едно „странично откритие“ на германеца е… кубчето бульон, което в наши дни е широко употребяван продукт.

След като дълго време наблюдавал как производителите на кожи по онова време често одирали животните, вземали кожата и оставяли месото да изгние, инженерът на име Джордж Гибърт, работещ в ЮАР, се свързал с Либих. Защото знаел, че германецът е разработил метод за обработка и консервация на месо. Гибърт отправил предложение за съвместен бизнес и така се родила компанията Extract of Meat (букв. превод: месен извлек).

 

Намеренията на Либих били напълно благородни. Когато създал формулата за месния екстракт през 1847, той я публикувал свободно с надеждата някой да подобри процеса, да намали цената и да направи от месните продукти храна за бедните. Въпреки това, когато германецът основал компанията си, други предприемчиви фирми също започнали да продават свои варианти на месните кубчета, като използвали дори същото име. Затова по-късно на Либих се наложило да промени името на марката си на LEMCO, а по-късно на Oxo, кубчета бульон, които се предлагат по света масово и до днес.

Таблицата на живота на Едмънд Халей

Халей е известен астроном, физик и математик, който е известен и до днес благодарение на точните изчисления за появата на известната комета, носеща неговото име. Рядко известен факт за него обаче е, че той се е занимавал и със статистика - нещо, което по онова време (края на XV век) е било доста модерно. Халей революционизира демографската наука, като създава първата таблица на живота (статистическо изследване за вероятността за смърт в различните групи население), базирайки се на точни демографски данни.

Не са известни много подробности, но през 1693 година Халей се сдобива с точни демографски данни за град Бреслау (днешния полски град Вроцлав). Документите съдържали всички раждания и смъртни дати в града за 5-годишен период. Използвайки тази информация, Халей съставя таблица, която показва вероятността от смърт за всяка възрастова група. Неговата таблица се превръща в ключов елемент за статистически изчисления от тогава до днес.

 

Ако трябва да сме точни, преди таблицата на Халей и други учени са създавали подобно нещо. 30 години преди него Джон Гант и Уилям Пет правят подобна таблица, само че тя е доста по-неточна и включва много предположения. Базирана е на данни от Лондон, град с много голяма миграция и нарастващо население, като там често не са отчитани годините на починалите, както и времето на смъртта. Халей е имал достъп до много по-стабилна популация с много по-точни данни и затова неговата таблица е далеч по-съвършена.

 

Електрическото пиано на Валтер Нернст

Още един известен химик, баща на Третия закон на термодинамиката, който му носи и Нобелова награда по химия през 1920 година. Въпреки това този германец през 1930 година обединява усилията си с две компании (Bechstein и Siemens), за да създаде нещо коренно различно – Neo-Bechstein-Flugel, или по-ясно казано на български – първото електрическо пиано. Създавало звука чрез микрочукчета, чиито вибрации се усилвали с лампов усилвател, а звукът се възпроизвеждал от тонколони.

Електрическото гран пиано се появило в годините, когато радиото също било нещо ново и модерно. Затова очакванията за пианото били, подобно на радиоапаратите, да намери лесно и бързо място във всеки дом. Към него бил прикачен и радиоапарат, както и записващо звука устройство, като трите уреда можели да се използват и поотделно. На всичко отгоре цената на тази последна дума на техниката била по-ниска от едно стандартно пиано.

 

Въпреки всички тези свои екстри обаче пианото Neo-Bechstein се оказало провал. То не получило овациите (особено от музикантите), на които се надявали създателите му. В добавка на всичко компанията Bechstein имала и финансови затруднения, така че пианото скоро след появата си напуснало безславно пазара. Все пак принципите, използвани при конструирането му, след това се използвали при създаването на електрическите китари и други звукови инструменти.

 

Говорещата кукла на Томас Едисън

Едва ли има нужда да обясняваме кой е Томас Едисън. Гений или престъпник (според някои той сериозно е ощетил Никола Тесла и други изобретатели), освен изобретател той е бил и талантлив бизнесмен. За разлика от повечето си колеги той успял да натрупа истинско състояние, защото знаел как да наложи продуктите си на пазара. Така се появила и тази кукла – истинска гавра според някои.
Фонографът на Едисън бил истински хит, затова било съвсем естествено нагласата да се експлоатира допълнително колкото е възможно. И резултатът бил фонографската говореща кукла.

Говорещите кукли са много зловещи. Дори съвременните могат да бъдат ужасни, особено когато батериите им се поизтощят и те започнат да говорят с бавен, дебел демоничен глас. Затова можете да си представите колко ужасяваща може да бъде една 120-годишна кукла! Е, все пак, за да бъдем честни – не всички кукли на Едисън са имали гласове на дух от отвъдното. Всъщност преди няколко години е открита метална плоча със запис за кукла на Едисън, на която е записан приятен женски глас.

 

Въпреки усилията на Едисън обаче говорещите кукли така и не се превърнали в хит, а били обречени на провал. Те се продавали само няколко седмици през 1890 година, след което американецът решил, че е по-добре да не дразни добрите духове на късмета си, и ги спрял.