Британски геолози и географи обявиха, че според тях пустинята Сахара не е била сериозно препятствие за разпространението на различните видове животни, тъй като в определени периоди от време на нейна територия е имала свързана система от водни пътища. "Риби са преплували пустинята в последния "мокър" етап от нейното съществуване, който се е случил в началото на холоцена", разказва един от авторите на изследването Ник Дрейк от колежа Кингс в Лондон. Той пояснява, че изводът му се базира на резултатите от изучаването на спътникови снимки и дигитални карти, както и от анализ на разпространението на животните в света.
25 северноафрикански вида се срещат едновременно и на юг, и на север от Сахара. В централните области на пустинята също са съхранени малки популации на тези видове. Скелетните останки и древните рисунки също потвърждават теорията на изследователите.